4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N575
София, 01.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1172/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. П. и М. Б. П. срещу въззивно решение от 16.96.2010 г. по гр.д.№ 1745/2010 г. на Софийски градски съд. С това решение въззивният съд отменил решение от 09.03.2009 г. по гр.д.№ 23 626/2006 г. на СРС, 46 състав в частта, постановена по иска с правно основание чл.86 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу касаторите и го уважил в размер на сумата 4 840 лв., представляваща лихва за забава за периода 05.01.2002 г. до 10.10.2005 г. върху сумата 10 000 лв., за която сума в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК (отм.).
В касационната жалба се излагат оплаквания за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В депозираното от касаторите изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са възпроизведени оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с отказа на съда да обсъди в цялост събраните по делото доказателства и да се произнесе по направеното възражение за прихващане с вземането им за отбив от цената на некачествено извършените строителни работи. Според касаторите „изложеното се намира в съответствие с основанията, визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и като относимо към всички материализирани в касационната жалба фрагменти мотивира молбата за касационно обжалване”.
Ответникът по касация [фирма] в депозирания по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения за липсата на формулиран конкретен правен въпрос, който освен да е обусловил решаващите изводи на съда, да е и разрешен при наличие на някоя или всички визирани в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни предпоставки, каквато връзка счита че не може да се направи от цитираните в изложението ППВС № 1/85 г. ППВС № 7/65 г. и ППВС № 7/73 г. В отговора се съдържа и искане за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
Предмет на делото е предявен срещу касаторите иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 6 885.30 лв., представляваща стойността на извършени в прехвърления им от ищеца [фирма] недвижим имот допълнително възложени им от ответниците довършителни работи, съединен с акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за забава в плащането на главицата в размер на сумата 3 493.55 лв., както и с иск по чл.86 ЗЗД за сумата 4 857.50 лв., представляваща лихва за забава върху платената със забава цена на недивжимия имот в размер на 10 000 лв., за която в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК (отм.). В предмета на делото по аргумент от чл.281, ал.2 ГПК е включено и възражението за прихващане, релевирано от ответниците с насрещно тяхно вземане за отбив от цената на некачествено извършени от ищеца работи и за стойността на недовършени строителни работи, включени в заплатената от тях цена по договора за продажба на процесния апартамент.
Първоинстанциониня съд отхвърлил изцяло предявените искове, като този по чл.266, ал.1 ЗЗД и аксесорния му по чл.86 ЗЗД са счетени за неоснователни, а самостоятелният иск по чл.86 ЗЗД като погасен по давност.
Със сега обжалваното решение въззивният съд отменил първоинстанционния съдебен акт само в посочената му част по съображения, че съдържащото се в протокола от 01.09.2003 г. изявление на касаторите има значението на признание по смисъла на чл.116,, б.”б” ЗЗД, тъй като отказът им да доплатят продажната цена на прехвърления им недвижимия имот е мотивиран с искането ищецът да изпълни довършителните работи в него, от което е направен извод, че давностният срок е прекъснат. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила поради възприетите и от въззивния съд фактически и правни изводи, изложени в съобразителната му част.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Касаторите не са посочили кой конкретен материалноправен и процесуалноправен въпрос считат за значим, поддържайки наличието на всички визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания за достъп на въззивното решение до касация. Твърдението за необсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност – нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм). не може да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК, тъй като подобно нарушение е въведено като основание за касационно обжалване и само по себе си не е основание за допускане на обжалване по приложно поле, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това доводът, че заплатената със забава цена на недвижимия имот е в размер на 7 000 лв., а не на 10 000 лв., което според касаторите пряко рефлектирало и върху размера на дължимото от тях обезщетение за забава, се прави за първи път с касационната жалба, поради което направеното оплакване за незаконосъобразност на решението поради допуснато нарушение на чл.188 ГПК (отм.) е и некоректно.
Както вече се посочи, предметът на делото включва и релевираното от ответниците възражение за прихващане с насрещно тяхно вземане за отбив от цената на продадения им недвижим имот. В хода на процеса настоящите касатори са направили изричен отказ от искането си за поставяне на допълнителна задача на назначената по делото експертиза за произнасяне по размера на дължимия отбив за констатираните от нея пукнатини и течове. Поради неостойностяването им, въззивният съд не се е произнесъл по релевираното от ответниците възражение за прихващане.
Изложеното позволява да се приеме, че непроизнасянето по съдебно предявено възражение за прихващане, макар и принципно да съставлява процедиране от въззивния съд в противоречие с константната съдебна практика, такова отклонение в разглеждания случай не се констатира от настоящия състав с оглед процесуалното бездействие на касаторите, на което се дължи недоказаността в процеса на материалноправните предпоставки за извършване на съдебна компенсация. Следователно поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос, макар и значим за изхода на делото, не е разрешен от въззивния съд в противоречие със постоянната съдебна практика.
В обобщение, не са налице основанията за достъп на въззивното решение до касация, което налага искането на касаторите да бъде отклонено.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция не следва да бъде уважено, тъй като по делото липсват доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.96.2010 г. по гр.д.№ 1745/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: