О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр.София, 12.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1506 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 278/31.01.2019 г. по в. т. д. № 2318/2018 г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 760/02.02.2018 г. по гр. д. № 10 802/2014 г. на Софийски градски съд.
В подадената от Столична община жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Излагат се доводи, че въззивният съд не е дал отговор на въпроса съставляват ли нарушенията на норми от националното право „нередност“ по смисъла на Регламент № 1083/2006 г. Констатираните от съда нарушения на националното законодателство не носят вреда на бюджета на Европейския съюз по Оперативна програма „Околна среда“, поради което според касатора не следва да се третират като „нередност“. В касационната жалба се изтъква, че съдът, не е взел в предвид представените по делото доказателства и не е обсъдил дали предвидените от Столична община критерии за оценка на офертите са съобразени със сложността на предмета и обема на обществената поръчка. При определяне размера на корекцията от съдебните инстанции не са съобразени трите критерия, залегнали в чл. 98, ал. 1, § 2 от Регламент № 1083/2006 г. – характер на констатираната нередност, нейната сериозност, и финансовата загуба за съответния фонд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основание за достъп до касация поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с решения на съда на Европейския съюз /СЕС/ при тълкуване на понятието „нередност“ – чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. II ГПК. Като израз на това противоречие се цитират решение по дело С – 406/14 г. и решение по дело С – 408/16 г. В изложението не е изведен въпрос, който според касатора е от значение за изхода на въззивното дело. Изложението като текст преповтаря заявените касационни основания за отмяна на атакуваното решение.
От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното въззивно решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация Министерство на околната среда и водите поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Според него изложението на касатора не отговоря на изискванията за допускане до касация, изведени по тълкувателен път в ТР № 1/2009 г. от 19.02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като липсва адекватно зададен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Такъв въпрос изобщо не е формулиран. В касационната жалба не е изяснено и по какъв начин решението на Апелативен съд София противоречи на посочените от касатора решения на СЕС. Ответникът претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалвания пред него съдебен акт, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционното решение при приложение на чл. 272 ГПК. С оглед установените факти е достигнал до извод за наличие на основания да бъде наложена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № 58111 – С055 – 246/15.12.2008 г. по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ с предмет изграждане на канализационен колектор в район „Овча купел“ по ул. „Любляна“ в участък от бул. „Никола Петков“ до ул. „Ливада“ на обща стойност 1, 6 млн. лв. Основание за формиране на този извод е обстоятелството, че Столична община, като възложител на обществена поръчка по смисъла на ЗОП /ДВ бр. 28/06.04.2004 г. /отм./, е нарушила разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП, която задължава възложителя да спазва принципа на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Израз на отклонение от този принцип е включване на условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки, както и такива, несъобразени със стойността, характера, количеството и обекта на поръчката, изисквания за финансово и икономическо състояние на кандидатите. Въззивният съд е възприел установените от одитиращия орган Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ нарушения, които се изразяват в поставянето от страна на възложителя Столична община на ограничителни за участниците критерии – минимален петгодишен опит в изграждането на улични канализационни мрежи и колектори и въведени в експлоатация поне 10 обекта за този период; нарушение на минималния срок за оповестяване на обществената поръчка, който е рефлектирал върху срока за представяне на оферти; неправомерно изискан документ за доказване на обстоятелства по чл. 50 ЗОП /отм./. В мотивите на постановеното решение съдът е преценил, че констатираните нарушения представляват нередност по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламент № 1083/2006 г. и чл. 1, § 2 от Регламент № 2988/1995 г. като е коментирал решения на СЕС по приложение на цитираните разпоредби.
Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случай, че касаторът не постави такъв въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд няма правомощието да го изведе от посочените в касационната жалба доводи, а само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира. Следователно, непосочването от касатора на значимия за спора правен въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, който според твърдението му да е решен в противоречие с практиката на СЕС. Изложените в касационната жалба оплаквания за несъответствие изводите на въззивната инстанция и събраните по делото доказателства, както и за нарушение на материалния закон са преповторени и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но те касаят проверка правилността на постановения съдебен акт и не представляват основания за допускане до касационен контрол, с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл. 288 ГПК. В тази фаза на преценка подлежат само правните изводи на съда, изведени в обжалвания акт.
Следва да бъде посочено, че в противоречие с твърденията на касатора в цитираната от него практика на СЕС е изведено тълкуване на чл. 2, § 7 от Регламент № 1083/2006 г., което дава правило, че всяко нарушение на националното или общностното право, което води до прилагане на по – ограничителни критерии за предварителен подбор на оферентите от предвидените в Директива № 2004/18/ЕО, съставлява нередност, тъй като не може да се изключи, че това нарушение дава отражение върху бюджета на съответния фонд, т. е. възможно е при липса на нарушението, водещо до ограничение в подбора, да се явят кандидати, които да предложат по – ниска цена за изпълнение на поръчката, а с това да спестят средства на бюджета.
Настоящият състав намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. II ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.
При направено искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника по касация Министерство на околната среда и водите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съобразно правилото на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 278/31.01.2019 г. по в. т. д. № 2318/2018 г. по описа на Апелативен съд София
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК Столична община, с адрес гр.София, ул. „Гогол“ № 6, да заплати на Министерство на околната среда и водите, с адрес гр.София, ул. „Уилям Гладстон“ № 67, сума в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.