О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София 13.11.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 11 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 696 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата П. Д. Т., чрез адв. М. Б. против решение от 07.06.2012 г. по в. гр. дело № 127/2012 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е отменено решение № 92/24.02.2012 г. по гр.дело № 1272/2011 г. на Търговищкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. М. Т. против жалбоподателката иск за делба на недвижим имот по п. 4 от исковата молба и лек автомобил по п.5 от исковата молба и е допусната делба между страните върху поземлен имот с площ от 2000 кв. м., находящ се в [населено място], общ.Т. с пл.№ 89, за който е отреден УПИ IV-89 в кв.12 с площ от 1720 кв. м. ведно с построените в него двуетажна къща и стопански постройки при делбени части – 1/3 ид.ч. за Т. Т. и 2/3 ид.части за жалбоподателката. Със същото решение е допусната съдебна делба между страните на лек автомобил марка ВАЗ 2101 с рег. № ** **, находящ се при жалбоподателката при делбени части –за Т. Т. 1/6 ид.ч и 5/6 ид.части за жалбоподателката. Със същото решение е потвърдено първонстанционното решение в частта, в която са определени квотите на съделителите от допуснатите до делба недвижими имоти – нива от 7.698 дка в м. К., имт. № 001019, нива от 12.593 дка имот № 010009 в м.К. т., нива от 5.517 дка в м.К. имот № 023004, всички в землището на [населено място] при делбени части 1/3 ид.част за Т. Т. и 2/3 ид.части за П. Т. и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на мотофреза с плуг и ремарке.
Жалбоподателката поддържа основание за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението е поставен правния въпрос за забраната за посочване и събиране на доказателства на осн. чл. 266 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение от 27.12.2011 г. по гр.дело № 351/2011 г. на Търговищкия окръжен съд, определение № 420/24.11.2011 г. по същото дело на ТОС, решение № 92/15.06.2012 г. по в.гр.дело № 154/2012 г. на Търговищкия окръжен съд и определение № 182/07.05.2012 г. по същото дело.
В писмен отговор ответникът по жалбата Т. М. Т. чрез адв. Л. Л. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че предмет на съдебна делба между страните по делото – жалбоподателката П. Т. и Т. Т. са недвижимите имоти – поземлен имот с площ от 2000 кв. м., находящ се в [населено място], общ.Т. с пл.№ 89, за който е отреден УПИ IV-89 в кв.12 с площ от 1720 кв. м. ведно с построените в него двуетажна къща и стопански постройки, нива от 7.698 дка в м. К., имт. № 001019, нива от 12.593 дка имот № 010009 в м.К. т., нива от 5.517 дка в м.К. имот № 023004, всички в землището на [населено място] и движимите вещи – лек автомобил мотофреза с плуг и ремарке.
Прието е, че ищецът Т. Т. е брат на наследодателя Т. М. Т., починал на 24.03.2011 г., а ответницата-жалбоподател е съпруга. Бракът между наследодателят и ответницата е продължил повече от 10 години и от него нямат родени деца.
Въззивният съд е приел, че с решение по чл.27,ал.1 ППЗСПЗЗ Общинска служба по земеделие [населено място] възстановила правото на собственост на наследодателя Т. Т. върху земеделските земи – нива от 7.698 дка в м. К., имт. № 001019, нива от 12.593 дка имот № 010009 в м.К. т., нива от 5.517 дка в м.К. имот № 023004, всички в землището на [населено място]. Възоснова на показанията на разпитаните свидетели е прието, че дворното място, представляващо поземлен имот с площ от 2000 кв. м., находящ се в [населено място], общ.Т. с пл.№ 89, за който е отреден УПИ IV-89 в кв.12 с площ от 1720 кв. м. е собственост на родителите на ищеца и наследодателя на страните Т. Т., които живеели в съществуващата преди 1944 г. стара къща. Прието е, че намиращата се в момента в дворното място двуетажна жилищна сграда е строена от двамата братя през 1944 г. преди сключване на брака между наследодателя и жалбоподателката през 1947 г. По същото време били построени и част от стопанските постройки – навес.
Съдът е приел, че през време на брака на жалбоподателката и наследодателя са закупени процесния лек автомобил, мотофреза с плуг и ремарке. Възоснова на показанията на разпитан свидетел е прието, че мотофрезата е продадена. Относно лекият автомобил е установено, че същият се намира при жалбоподателката, която живее в процесния имот.
За недвижимите имоти, правото на собственост, за които е възстановено с решение на ОСЗ съдът е приел, че са индивидуална собственост на наследодателя. След смъртта на последния жалбоподателката и ответникът по жалбата се легитимират като съсобственици на тези имоти на основание наследяване. Делбените части съдът е определил като е взел предвид разпоредбите на чл.9,ал.2,изр.1 ЗН – наследството е открито след повече от 10 години от сключване на брака между наследодателя и жалбоподателката. С оглед на това съдът е допуснал до делба тези имоти при делбени части 1/3 ид.част за ищеца и 2/3 ид.части за жалбоподателката.
Относно дворното място и построената в него жилищна сграда и стопански постройки съдът е приел, че същото не е придобито през време на брака между жалбоподателката П. Т. и наследодателя Т. Т.. Прието е, че дворното място е било собственост на родителите на Т. Т. и ответника по жалбата Т. Т., че жилищната сграда е построена преди сключването на брака на жалбоподателката и наследодателя. Относно част от стопанските постройки е прието, че са изградени от наследодателя и жалбоподателката. Като обслужващи жилищната сграда според въззивния съд тези постройки не представляват самостоятелни обекти, и не могат да бъдат предмет на делба отделно от сградата. При тези съображения съдът е приел, че този имот е индивидуална собственост на наследодателя. Имотът е допуснат до делба между страните по делото при делбени части – 1/3 ид.част за ищеца и 2/3 ид.части за жалбоподателката.
Въззивният съд е приел, че лекият автомобил съдът е придобит в режим на СИО от жалбоподателката и наследодателя Т. Т. и следва да се допусне до делба при квоти – 1/6 ид.част за ищеца и 5/6 ид.части за жалбоподателката. Искът за делба относно мотофрезата съдът е приел, че следва да се отхвърли, тъй като вещта е отчуждена.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения процесуално правен въпрос. В подкрепа на доводите към изложението е приложено решение № 92/15.06.2012 г. по в.гр.дело № 154/2012 г. на Търговищкия окръжен съд. С последното съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.213 от Кодекса за застраховането, като поставения правен въпрос не е разрешаван. За да е налице предпоставката по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване правният въпрос, който е обусловил правните изводи на съда следва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос. Жалбоподателката е цитирала още едно решение на Търговищкия окръжен съд, което не е влязло в сила, както и определения, постановени от същия съд на осн. чл.267, ал.1 ГПК, с които съдът се е произнасял по доказателствени искания на страните. Тези съдебни актове не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Съобразно тълкуването, дадено с ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Въпросът е от значение за развитие на правота, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по привагането им или за да бъде тя осъвременена. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В случая разпоредбите на чл. 266 ГПК са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
С оглед на изложеното не се установяват сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд.
Като взема предвид изхода на спора съдът намира, че в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 200 лв. разноски за настоящото производство по делото за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 77/07.06.2012 г. по в. гр. дело № 127/2012 г. на Търговищкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 2627/26.06.2012 г., подадена от ответницата П. Д. Т. от [населено място], общ.Т., чрез адв. М. Б..
Осъжда П. Д. Т. от [населено място], общ.Т. да заплати на Т. М. Т. от [населено място], общ.Т. сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: