6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575
гр. София, 13 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4829 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 21242/11.07.2016 г. на Н. И. Н.-К., чрез адв.Л. П., против въззивно определение № 1404/22.06.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 1092/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което като е потвърдено определение от 22.02.2016 г. по гр.д. № 16344/ 2013 г. на РС – Пловдив, е отказано да се приемат за съвместно разглеждане в делбеното производство претенциите на жалбоподателката по сметките за извършени подобрения в съсобствените на страните имоти, находящи се в [населено място] и в [населено място].
В жалбата са изложени доводи, че заявените претенции по чл.346 ГПК са индивидуализирани и конкретизирани с оглед дадените от съда указания, поради което отказът да се приемат и разгледат в производството по делба е незаконосъобразен.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се аргументира с противоречие на въззивното определение със задължителната съдебна практика по въпроса за изискването претенцията по сметките да е в достатъчна степен индивидуализирана и конкретизирана с оглед доказването, за да може съдът да я приеме за разглеждане и да се произнесе по облигационните отношения свързани със съсобствеността, предмет на делбата. Сочи се противоречие на атакуваното определение с приетото по този въпрос в решение № 191/29.10.2014 г. по гр.д. № 2299/2014 г. на ВКС, I г.о. и определение № 486/08.10.2012 г. по ч.гр.д. № 437/2012 г. на ВКС, I г.о.
От ответните страни в производството – Р. И. Н.-П. и Р. И. Н. – писмен отговор е подала първата, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. № 16344//2013 г. на РС – Пловдив е образувано по иск с правно основание чл.34 ЗС, предявен от Р. И. Н. против Н. И. Н.-К. и Р. И. Н. за делба на съсобствените им недвижими имоти. С влязло в сила решение № 4807/12.12.2014 г. делбата между съделителките е допусната. С писмена молба, представена в първото по делото открито съдебно заседание на 19.01.2016г. във фазата по извършване на делбата, жалбоподателката Н. Н.-К. е заявила за разглеждане претенции за заплащане от другите съсобственици, съобразно квотите им, стойността на извършени подобрения и ремонти в имотите, конкретизирани по видове, период на извършването им, стойност по пера, като включително за извършените работи в застроения имот в [населено място], е представила и подробна количествено-стойностна сметка. В същото с.з. на 19.01.2016г., РС е счел, че претенциите не са в достатъчна степен конкретизирани и е дал указания за посочване точната дата на извършване на подобренията в имотите, или на периода на извършване на всяка от строително-монтажните работи, вкл. поотделно да се посочи стойността на вложения труд и материали; както и да се уточни дали извършените работи са били необходими за запазването на вещта, или „се касае за луксозни такива”.
С молба вх. № 5776/04.02.2016 г. страната е изпълнила указанията на съда като е уточнила периода на извършване на работите /2009г. – 2011г./, предприемането им със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици; вида на дейностите – кои счита, че са били необходими работи за запазване и поддръжка на имотите и кои счита, че представляват подобрения; посочени са по вид и стойност поотделно всяка от претендираните за заплащане работи.
В уточнителната молба съделителката допълнително е заявила и претенция за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствените имоти в [населено място] за периода от връчване на отговора на нотариална покана с рег. № 1684, 1685 от 23.04.2015 г. на всяка от ответниците /респ. от 19.05.2014г. за Р. Н.; а от 22.05.2014г. за Р. Н./ и до момента на постановяване на решението за извършване на делбата.
В с.з. от 22.02.2016г., с две протоколни определения, РС е отказал да приеме за разглеждане претенциите на Н. Н. – К. по сметките, като е посочил, че както исканията за заплащане стойността на подобрения и необходими разноски в съсобствените имоти, така и претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС, са останали неконкретизирани.
С подадената въззивна частна жалба страната е обжалвала само определението, с което не са приети за разглеждане претенциите й за заплащане на подобренията в съсобствените имоти. В тази рамка се е произнесъл и въззивният съд, който е споделил изводите на РС за неотстранени в срок нередовности в претенциите по чл.346 ГПК за подобрения, изразяващи се в непосочване на размера им поотделно за всеки един от имотите, в т.ч. и по пера; в липса на конкретизация за стойността на труда и вложените материали за всяка от извършените работи, като е отбелязано, че „голяма част от подобренията изобщо не представляват такива по смисъла на закона”.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, налице са предпоставки за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставения в изложението процесуалноправен въпрос, касаещ изискването претенцията по сметките да е в достатъчна степен индивидуализирана и конкретизирана с оглед доказването, за да може съдът да я приеме за разглеждане и да се произнесе по облигационните отношения свързани със съсобствеността, предмет на делбата.
Създадената по приложението на чл.346 ГПК задължителна съдебна практика, включително и посочената от касаторката, е константна в разбирането си, че по своята правна същност, искът по чл.346 ГПК съставлява самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена и в делбеното производство, когато се касае до искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея. Безпротиворечиво ВКС е приемал /напр. – решение № 191/29.10.2014 г. по гр.д. № 2299/2014 г., I г.о., решение № 242/21.12.2015г. по гр. д. № 3664/2015 г., I г. о., решение № 146/19.07.2013г. по гр. д. № 1725/2013г., II г. о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК; определение № 486/08.10.2012 г. по ч.гр.д. № 437/2012 г., I г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и др./, че претенциите по сметки, преклузивният срок за които изтича в първото съдебно заседание след допускането на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание и трябва да съдържат елементите, от които да се определи спорното право – фактическите твърдения, от които може да се извлече основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията. За разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по реда на чл.346 от ГПК е създаден облекчен ред – няма изискване за писмена форма и препращане към нормата на чл.127 и чл.128 ГПК.
Съсобственик, който твърди, че е извършил подобрения в съсобствения имот, трябва да индивидуализира претенцията си чрез посочване на вида и характеристиката им, времето на извършване и дали са направени със съгласие на останалите съсобственици, или при изричното им противопоставяне, предвид различното правно основание, на което могат да се претендират /чл.30 ал.3 ЗС, чл.61 или чл.59 ЗЗД/. Индивидуализирането на претенцията налага да бъдат уточнени още и отделните видове строителни работи, които включват подобренията. В случай, че тези изисквания не са спазени, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците, а ако е насрочено съдебно заседание и страната присъства, могат да се зададат при необходимост и доуточняващи въпроси. Само ако и тогава не може да се изясни претенцията по сметки, съдът следва да я остави без разглеждане.
Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на извършени подобрения в имота е обобщена в ТР № 85/68 г. на ОСГК и ППВС № 6/1974 г., където са разгледани различните хипотези, които могат да възникнат при ликвидация на тези отношения в зависимост от това дали съсобственикът владее частите на другите съсобственици, или е само техен държател и дали подобренията са извършени със съгласието на другите съсобственици или без противопоставяне от тяхна страна. Същевременно, задължение на съда, а не на ищеца, е да се определи характера на претендираните строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои – подобрения/, да се определи в качеството на владелец или на държател, съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, респ. въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск /по чл.72 ЗС, по чл.74 ЗС, по чл.30 ал.3 ЗС, по чл.61 ЗЗД или чл.59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, атакуваното определение на въззивната инстанция е неправилно и следва да се отмени.
Исковете по сметките за заплащане стойността на направени от жалбоподателката подобрения в допуснатите до делба недвижими имоти са предявени в преклузивния срок по чл.346 ГПК – в първото по делото заседание след допускането на делбата /19.01.2016г./, с писмена молба и с приложена към нея количествено-стойностна сметка. С първоначалната и с последващата молба вх.№ 5776/04.02.2016г. претенцията е в достатъчна степен индивидуализирана и конкретизирана – посочени са имотите, в които се претендира, че са извършени подобренията; обстоятелството, че са извършени със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици; техният вид – общо и отделните видове СМР, които включват; периода на извършването им /2009г. – 2011г. и 2011г. -2012г./; стойността на всяка от претенциите /за жилището в [населено място] – ремонтни работи общо в размер на 15 800 лв., в т.ч. и по пера; за застроения имот в [населено място] – общо в размер на 10 300 лв. и по пера, съгласно приложената количествено-стойностна сметка; за незастроените имоти в [населено място] – в размер на 2 000 лв./; направено е и искане за назначаване на съдебно-техническа оценителна експертиза. Жалбоподателката не е била длъжна да сочи правна квалификация на претенцията си, както и да определя характера на претендираните строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за имотите и кои – подобрения/, тъй като определянето им е задължение на съда. Претенцията е в достатъчна степен индивидуализирана и конкретизирана, поради което липсват пречки за приемането й за разглеждане в делбеното производство. Ето защо, като е приел, че прекратителното определение на първата инстанция е законосъобразно, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на претенцията по сметки.
Както се посочи и по-горе, не е предмет на касационното производство неприетата за разглеждане претенция по сметки на жалбоподателката с правно основание чл.31 ал.2 ЗС, тъй като по същата районният съд се е произнесъл с отделно определение в съдебното заседание от 22.02.2016г., което не е атакувано с подадената въззивна частна жалба, не е било предмет на проверка във въззивното производство и е влязло в сила.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1404 от 22.06.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 1092/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 1404/22.06.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 1092/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено протоколно определение от 22.02.2016 г., постановено по гр.д. № 16344/2013 г. на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по претенцията на Н. И. Н.-К. по чл.346 ГПК за извършени подобрения в допуснатите до делба имоти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.