2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 575
София,13.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 414 / 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Г. Д. и В. М. Д. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд , ІV-В въззивен състав от 04.07.2011г. по гр.д.№ 2930/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 51 състав от 16.07.200г. по гр.д.№ 9024/2008г. и е признал за установено по отношение на М. П. П., А. П. Г., В. П. Д., А. Г. П. и Е. Г. П., че И. Г. Д. и В. М. Д. са собственици на 40.27% идеални части от дворно място, съставляващо УПИ ІХ-401 кв.207а по плана на [населено място] м. „Ж.К.Г. глава” с площ от 990 кв.м.
Делото е разгледано от инстанциите по същество по реда на отменения ГПК от 1952г. на основание §2 ал.1 ПЗР ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса допустимо ли е във въззивното производство по отменения ГПК направено изменение на иска само по отношение на неговия размер , но при запазено основание и предмет на спора, в противоречие с т.9 на ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че при изменение на иска, изразяващо се в промяна на размера на заявения петитум /намаление или увеличаване/ или вида на търсената защита чрез преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно, не е налице промяна на претендираното спорно право – предметът на делото се запазва и това изменение може да се допусне пред въззивния съд. Ищецът не би могъл да изтъкне във въззивната инстанция нов юридически факт като ново основание на иска си в сравнение с този, посочен от него в исковата му молба, нито да насочи иска към нов ответник вместо или наред с първоначалния. В разглеждания случай увеличението на иска е съчетано с въвеждане на ново основание, настъпило по време на висящността на процеса – придобиване на идеални части от имота от публична продан на други обекти, заедно с принадлежащите им общи части от сградата и дворното място, поради което недопускайки изменение на иска , съдът не се е отклонил от разрешенията в ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК и не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Допуснатото несъответствие между мотивите на решението, че принадлежащите на ищците като собственици на първия етаж идеални части са 48.27% и диспозитива на решението, в който е признато право на собственост на 40.27% идеални части не обуславя извод за несъобразяване на относими към спора новонастъпили факти по смисъла на чл.188 ал.3 ГПК /отм./ в противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика, тъй като диспозитивът на решението съответства на петитума на исковата молба ищците да бъдат признати за собственици на 40.27% идеални части.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , ІV-В въззивен състав от 04.07.2011г. по гр.д.№ 2930/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: