О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 16.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2756 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца М. Н. срещу Определение № 13 от 13.06.2017г. по в.гр.д.№ 669/2010г. на САС, ГК, 7 състав, с което производството по делото е спряно на основание чл.182,ал.1,б.”г”ГПК-отм. до влизане в сила на решението по гр.д.№ 22/2013г. на СГС, І-3 състав.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения – произнасяне по молбата на въззивника и ответник по иска И. М. за спиране на производството без да бъде дадена възможност на въззиваемата страна /ищеца/ да вземе становище по това искане. Посочва се, че предмет на настоящото производство /гр.д.№ 1034/2007г. по описа на СГС, І-4 състав – съответно в.гр.д.№ 669/2010г. на САС/ е предявен от М. Н. отрицателен установителен иск срещу И. М., че ищецът не дължи сумата от 100 000 лева, която неговият наследодател е осъден да заплати на И. М. по издаден по реда на чл.237,б.”е”ГПК-отм. изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 28.03.2003г. с посочен издател П. Т. Н. /баща на ищеца/ и поемател Д. М. /баща на ответницата/, тъй като подписът за издател не е положен от П. Н.. В хода на това производство, при постановено първоинстанционно решение и проведена процедура за възстановяване на обявеното за изгубено дело, през 2013г. И. М. предявила срещу М. Н. положителен установителен иск за признаване за установено, че подписът върху същия запис на заповед е на лицето П. Т. Н. /гр.д.№ 22/2013г. на СГС І-3 състав, в.гр.д.№ 250/2017г. на САС/. Твърдението е за отсъствие на връзка на преюдициалност и се иска отмяна на атакуваното определение.
От насрещната страна отговор не е постъпил.
Частната жалба е основателна.
Предмет на иска по спряното дело е отрицателен установителен иск, чието основание /фактическо твърдение/ е, за отсъствие на задължение за плащане по записа на заповед, тъй като менителничният документ не е подписан от лицето, посочено като негов издател. Предмет на иска по счетеното за обуславящо дело е положителен установителен иск, че записът на заповед е истински документ и същият е подписан от лицето, посочено за негов издател.
Без да извършва преценка за допустимостта на предявения положителен установителен иск за установяване истинността на записа на заповед с оглед авторството на частния документ, настоящият състав счита, че по отношение възможността да бъде спряно производството по делото по предявения отрицателен установителен иск, е приложимо разрешението, дадено в т.2 на ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС, което изключва възможността искът с предмет установяване истинността на документ да послужи като основание по чл.229,ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството, в което документът вече е представен. Записът на заповед е оспорен от ищеца още с исковата молба в производството по гр.д.№ 1034/2007г. на СГС, І-4 състав, а „оспорването истинността на документ представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на истинността му” /ТР№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, спорът по гр.д.№ 22/2013г. на СГС, І-3 състав се явява обхванат от спора по гр.д.№ 1034/2007г. на СГС І-4 състав, производството по което незаконосъобразно е спряно.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 13 от 13.06.2017г. по в.гр.д.№ 669/2010г. на САС, ГК, 7 състав.
Връща делото на САС за последващи процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: