3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
[населено място], 18.07. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1893 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. И. З. от АК-М., против въззивно определение № 140 от 06.02.2014 г., постановено по ч.т.д. № 1018/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ТО, с което е потвърдено определението от 19.11.2013 г. по ч.гр.д. № 1989/2009 г. на Старозагорския районен съд, с което е обезсилена частично заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1248/15.05.2009 г. и изпълнителен лист от 15.05.2009 г., издадени по ч.гр.д. № 1989/2009 г. на С., в частта над размера от 25 000 лв. за неизпълнено задължение по договор за заем от 11.03.2008 г. до претендирания размер от 126 800 лв., както и над размера 1 682,96 лв. разноски по делото до претендирания размер от 8 536 лв. С частната жалба е въведено оплакване за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му.
С определение от 31.03.2014 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 292 ГПК до постановяване на решение по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е постановено на 18.06.2014 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба И. Д. Н. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното :
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
С определението от 19.11.2013 г. по ч.гр.д. № 1989/2009 г. на Старозагорския районен съд е обезсилена частично заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1248/15.05.2009 г. и изпълнителен лист от 15.05.2009 г., издадени по ч.гр.д. № 1989/2009 г. на С., в частта над размера от 25 000 лв. за неизпълнено задължение по договор за заем от 11.03.2008 г. до претендирания размер от 126 800 лв., както и над размера 1 682,96 лв. разноски по делото до претендирания размер от 8 536 лв., което е потвърдено с обжалваното определение на въззивния съд. В изложението към частната касационна жалба се сочи, че е налице противоречива съдебна практика по формулирани два правни въпроса, а именно – допустимо ли е въпреки представените пред съда по заповедното производство доказателства, че след подадено от длъжника възражение по см. на чл. 414 ГПК заявителят в същото производство е предявил иск, макар и частичен, по см. на чл. 415 ГПК за установяване на вземането си, съдът да обезсили частично издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и допустимо ли е след като е получил доказателства за заведен иск по см. на чл. 415 ГПК, макар и частичен, съдът по заповедното производство да обезсили частично издадените в същото производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след изтичането на срока по чл. 415, ал. 2 ГПК, за първия въпрос от които твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика.
С Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което по реда на чл. 292 ГПК е уеднаквена противоречивата съдебна практика по заповедното производство, в т. 8 е дадено разрешението, че заповедното производство е по същество двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в това производство въззивни определения, включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Прието е, че законът не е предвидил въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, да подлежат на касационен контрол, както и че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. В този смисъл заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Направена е аналогия и с производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание при действието на ГПК от 1952 г./отм./, уредено също като двуинстанционно с ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – заместено със заповедното производство по сега действащия ГПК от 2007 г., т.е. въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационен контрол.
Следователно, с постановяване на обжалваното въззивно определение на Старозагорския окръжен съд № 140 от 06.02.2014 г. по ч.т.д. № 1018/2014 г. е изчерпан процесуалният ред на двуинстанционно разглеждане на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на ищеца по образуваното пред Старозагорския районен съд ч.гр.д.№ 1989/2009 год. и последващият инстанционен контрол пред ВКС се явява недопустим, поради което частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
По изложените съображения и на осн. чл. 230, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 1893/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 2268/20.02.2014 г. на [фирма] [населено място], против въззивно определение № 140 от 06.02.2014 г., постановено по ч.т.д. № 1018/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ТО.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ГК, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :