4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 20.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 4279/2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. Т., чрез адв. Т. В., срещу решение № 579 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 3601/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която след като е отменено решение № 3594 от 06.10.2014 г. по гр.д. № 9845/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд са уважени предявените срещу касатора насрещни искове и той е осъден да преустанови неправомерните си действия, като премахне висящите стрехи на незаконната постройка в имота си с идентификатор 56784.533.339, да зазида отворените четири броя прозорци към имота на Г. К. К. и В. К. К..
Решението се обжалва и в частта, с която е потвърдено рървоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора К. С. Т. против Г. К. К. и В. К. К. иск за осъждането им да премахнат намиращите се в техния имот с идентификатор 56784.533.340, в отклонение от отстоянията до границата с имота на ищеца с идентификатор 56784.533.339 трайни дървесни насаждения – черници, вишни, сливи и череша.
Поддържат се доводи, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 1, 2 и 3 ГПК. Иска се неговата отмяна в обжалваната част, като вместо него бъде постановено ново, с което бъдат уважени исканията на жалбоподателя.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Навежда твърдения, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, сочи ТР 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, без да формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Л. В., в качеството й на пълномощник на Г. К. К. и В. К. К., в който е изложено становище, че подадената жалба не следва да бъде допускана до касационна проверка, а по същество е неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на К. С. Т. срещу Г. К. К. и В. К. К., с искане за осъждане ответниците да премахнат находящите се в техния имот дървесни насаждения до границата с имота на ответника. В срока за отговор на исковата молба ответниците по главния иск са предявили насрещен иск, с който претендират К. С. Т. да бъде осъден да преустанови неправомерните си действия като премахне висящите стрехи и кабели, както и да премахне свързващата тръба към септичната яма. С решение № 3594/06.10.2014 г. по гр.д. № 9845/2013 г. по описа на Районен съд-Пловдив предявените главни и насрещни искове са отхвърлени.
Окръжен съд – Пловдив е сезиран с въззивна жалба, подадена от К. С. Т., както и с въззивна жалба, подадена от Г. К. К. и В. К. К.. С обжалваното решение съдът е отменил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени насрещните искове на Г. К. К. и В. К. К. и е осъдил ищеца по главния иск да преустанови неправомерните си действия по отношение на техния имот, като премахне висящите стрехи на незаконната постройка в имота си и зазида отворените четири броя прозорци. По отношение на главните искове окръжен съд – П. е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, след като е извършил също преценка на събраните доказателства. Приел е от фактическа страна, че насажденията, които ищецът претендира да му пречат, се намират в неговия имот, поради което той може да се освободи от тях, както и че ответниците Г. К. и В. К. не му пречат по описания начин да ползва имота си.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В приложеното изложение не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно даденото задължително тълкуване в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на специалната хипотеза по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че цитираното тълкувателно решение съдържа произнасяне на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване, но касаторът не сочи правните изводи на въззивния съд, които са постановени в противоречие с него. В касационната жалба са наведени оплаквания, че въззивният съд е постановил обжалваното решение без да мотивира своето решение, което може да послужи като касационно основание, но не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на касационното производство ответниците по касация имат право на присъждане на разноските за него на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Направените разноски се установяват от представения договора за правна помощ от 13.07.3015 г., в който е отразено, че доверителят е заплатил сумата от 650 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 579 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 3601/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА К. С. Т. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на Г. К. К. с ЕГН [ЕГН] и В. К. К. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица] сумата 650 (шестстотин и петдесет) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: