4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
С., 20.04.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1707 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. А. Д., подадена чрез адвокат К. Ч. срещу въззивно решение № 1381 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 1395/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийски окръжен съд от 2.12.2010 г. по гр.д. № 992/2009 г., с което е признато за установено, че жалбоподателя дължи на П. Н. П. сумата 29 000 лв. по договор за заем от 20.10.2007 г. и запис на заповед от същата дата, както и 1780 лв., направени разноски в заповедното производство.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: кой съд с оглед правилата на местната подсъдност е компетентен да разгледа и реши делото като първа инстанция; за задължението на съда да обсъди само събраните в хода на съдебното дирене доказателства; за задължението на въззивния съд да се произнесе по заявените с въззивната жалба оплаквания; и за задължението на съда да следи за редовното призоваване на страните. Приложени са копия от съдебни актове на съдилища в страната.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника П. Н. П..
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е признато за установено, че жалбоподателя дължи на П. Н. П. сумата 29 000 лв. по договор за заем от 20.10.2007 г. и запис на заповед от същата дата, както и 1780 лв., разноски в заповедното производство Софийски апелативен съд е приел, че предявеният от П. Н. П. срещу Ю. А. Д. иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 вр. чл.124 ГПК е основателен. Изложил е съображения, че събраните по делото доказателства установяват наличие на каузално правоотношение, по което жалбоподателят е неизправна страна, както и възникнало по повод на него абстрактно правоотношение. Издаденият от Д. в полза на П. запис на заповед обезпечава изпълнение на поето задължение по каузалното правоотношение и съдържа всички реквизити, визирани в чл.535 ТЗ. Като ценна книга, записът на заповед материализира парично задължение на издателя и правото на поемателя да получи посочената в него сума. Приел е за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения лишили го от възможността да участва в делото.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос: кой съд с оглед правилата на местната подсъдност е компетентен да разгледа и реши делото като първа инстанция не обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.119, ал.3 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има непротиворечива практика. Възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави само от ответника най-късно с отговора на исковата молба, като разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК изключва възможността ответникът да възрази в по-късен момент срещу избраната от ищеца местна подсъдност. Съдът не разполага с правомощия да се произнася служебно относно местната подсъдност, ако не е сезиран с възражение от ответника, заявено в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК. В настоящия случай възражение за неподсъдност на делото пред Софийския окръжен съд не е заявено от жалбоподателя, поради което и съдът не е имал основание да се произнася относно местната подсъдност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди само събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Жалбоподателят не е посочил въз основа на кои доказателства събрани в нарушение на съдопроизводствените правила са изградени фактическите изводи на въззивния съд. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, което в случая не е направено.
По въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по заявените с въззивната жалба оплаквания не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за отмяна на първоинстанционното решение и връщането му за ново разглеждане от същия съд от фазата на процедурата по чл.131 ГПК. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с процесуалноправния въпрос за обхвата на правомощията на въззивния съд по чл.269, ал.1 ГПК и задължението му да се произнесе не само по валидността и допустимостта, а и по правилността на обжалваното първоинстанционно решение. В случая въззивният съд е изпълнил визираното в посочената правна норма задължение.
По въпроса за задължението на съда да следи за редовното призоваване на страните също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Нормата на чл.47 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а в случая не е допуснато нарушение по призоваването на жалбоподателя, като на същия му е бил назначен особен представител, който е подал писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, а по реда на чл.266 ГПК не е поискано събиране на доказателства от въззивния съд.
Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1381 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 1395/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :