2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 24.07. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 483 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, с чл. 262, ал. 2, т. 2 и с чл. 267, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Х. К. срещу определение (неточно посочено от жалбоподателката като разпореждане) от 17.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 3486/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е върната въззивната жалба на жалбоподателката, по която е било образувано същото въззивно гр. дело. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е изпълнила указанията за отстраняване нередовността на въззивната жалба, дадени й с разпореждане от 09.03.2012 г., а именно – за представяне на доказателства за довнасяне по сметка на СГС на държавна такса в размер 27.39 лв.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа, че указанията на въззивния съд за довнасяне на таксата били изпълнени в срок – жалбоподателката получила съобщение за това на 23.03.2012 г., а на 28.03.2012 г. внесла държавната такса в офис на [фирма] в съдебната палата, намиращ се в близост до въззивното деловоство на СГС, като на приносителя на документа било обяснено от деловодител от същото деловодство, че банката щяла служебно да уведоми съда за направения превод и нямало нужда да представя документа.
Ответниците по частната жалба [фирма] и „Т. „Н. и”” ООД не са подали отговори на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С разпореждане от 09.03.2012 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателката, в едноседмичен срок от връчване на съобщението да довнесе по сметка на СГС държавна такса в размер 27.39 лв. и да представи вносния документ, както и че при неизпълнение в срок въззивната й жалба ще бъде върната. Съобщението, съдържащо тези указания, е редовно връчено на жалбоподателката на 23.03.2012 г. – по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК – чрез живущата на адреса на жалбоподателката, В. Т. И., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване (лист 13 от въззивното дело), и което жалбоподателката изрично признава в частната жалба. В рамките на предоставения й законоустановен едноседмичен срок, изтекъл в края на деня на 30.03.2012 г. (петък), жалбоподателката не е предприела никакви процесуални действия по делото и не е отстранила нередовността на въззивната жалба, съгласно дадените й указания.
Едва след изтичането на този преклузивен едноседмичен срок жалбоподателката е представила (в препис) по делото на 15.05.2012 г. – приложена към частната жалба, разглеждана в настоящото производство, вносна бележка от 28.03.2012 г., удостоверяваща внасянето по сметка на СГС на държавната такса в размер 27.39 лв. чрез клона на [фирма] в съдебната палата. Доводите в частната жалба, че с това били изпълнени в срок указанията на въззивния съд, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 261, т. 4 от ГПК изрично и ясно сочи, като задължително приложение към въззивната жалба, документа за внесена държавна такса по нея. Поради това, нередовността на въззивната жалба, по смисъла на чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 261, т. 4 от ГПК, се изразява, не в невнасянето на държавната такса по сметка на въззивния съд, а в непредставянето на документ за това, като приложение към въззивната жалба. Именно такива са и законосъобразно дадените в случая указания на въззивния съд към жалбоподателката за отстраняване на тази нередовност в законоустановения срок, които са й надлежно съобщени. Надлежното изпълнение на тези указания означава жалбоподателката, не само да внесе дължимата държавна такса, а и в посочения й от съда преклузивен срок да представи по делото документа за внасянето. Като представен в случая след изтичането на този преклузивен процесуален срок, съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК вносният документ не следва да се взема предвид от съда, включително от настоящата инстанция. Следва да се отбележи и че твърденията в частната жалба за това, че деловодител от СГС бил заявил, че банката щяла служебно да уведоми съда за внасянето на таксата и нямало нужда да се представя документа по делото, са напълно голословни – във връзка с тях жалбоподателката не сочи никакви доказателства и не е направила никакви доказателствени искания с частната жалба.
От гореизложеното следва, че тъй като жалбоподателката не е изпълнила в срок законосъобразно дадените указания на въззивния съд за отстраняване нередовността на въззивната й жалба, то въззивният съд правилно, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 267, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ГПК, е върнал същата с обжалваното определение от 17.04.2012 г., поради което последното следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 17.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 3486/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.