2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 7117 от 2013 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр.София, 26.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 7117 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби, подадени от С. С. Н. и Н. Д. Н. срещу определение № 235 от 03.10.2013 г. по гр.д.№ 4050 от 2013 г. на ВКС на РБ, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 от ГПК подадената от С. С. Н. и Н. Д. Н. касационна жалба вх.№ 47705 от 22.04.2013 г. срещу решение от 19.03.2013 г. по гр.д.№ 14622 от 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” състав.
В частните жалби се сочат основания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна.
Ответникът А. А. М. оспорва жалбите.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /страни по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на ВКС, който подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на основание чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.286, ал.2 от ГПК.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни поради следното: Касационна жалба вх.№ 47705 от 22.04.2013 г. е подадена след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тях важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая е предявен иск за собственост, чиято цена съгласно действащият към момента на завеждане на делото процесуален закон /чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./, е равна на ? от данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- на ? от пазарната цена на имота. Видно от представеното при завеждане на делото удостоверение на Столична община от 18.05.2007 г., цената на иска е 4 544,78 лв.0 /1/4 от данъчната оценка в размер на 18 179,10 лв./, тоест под 5 000 лв. Поради това на основание чл.280, ал.2 от ГПК решението на Софийския градски съд, касаещо този имот, не подлежи на касационно обжалване, с оглед на което правилно с обжалваното определение съставът на ВКС, Второ г.о. е оставил без разглеждане касационната жалба срещу това решение на Софийския градски съд.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че цената на иска следва да се определи по правилата на действащия към настоящия момент процесуален закон /чл.69, ал.1, т.2 от ГПК/, а не по правилата на действащия към датата на завеждане на иска закон /чл.55, ал.1, б.”б от ГПК отм./. Както бе прието в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по гр.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, релевантният за определяне на цената на иска момент е датата на предявяване на иска и така определена, тази цена остава неизменна за цялото производство по делото независимо от настъпилите впоследствие промени.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 235 от 03.10.2013 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., постановено по гр.д.№ 4050 от 2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.