О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 27.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1053/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Б. В. Б., чрез адв. Й. М., против решение № 7540 от 17. 10. 2016 г. по гр. д. № 646/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 25. 11. 2015 г. по гр. д. № 25706/2015 г. на СРС, ГО, 62 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Б. В. Б. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 139г З. /отм./, за заплащане на сумата 26600 лв., представляваща еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжността „следовател“ с решение на В. по протокол № 42 от 11. 10. 2006 г. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Прокуратурата на Република България изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, съставът на въззивния съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 139г, ал. 1 ЗСВ /отм./ правото на обезщетение при освобождаване от длъжност „следовател“, „съдия“ или „прокурор“ се поражда тогава, когато лицето е прослужило поне 10 години на някоя от посочените длъжности, но не и на друга длъжност от администрацията на органите в съдебната власт, изискваща юридическо образование. Прието е, че ищецът е заемал длъжността „следовател“ в периода 08. 05. 1997 г. – 11. 10. 2006 г., чиято продължителност е под 10 години, поради което няма право на еднократно парично обезщетение при освобождаването му от тази длъжност. Прието е, че длъжността „помощник – следовател“, заемана от ищеца в периода 1. 02. 1995 г. – 7. 05. 1997 г., не представлява магистратска длъжност съгласно чл. 125 ЗСВ /отм./ – такива са „следовател в НСлС“ , „следовател в О.“ и „младши следовател“, както и ръководител на отдел в НСлС. Прието е, че длъжността „помощник-следовател“ е въведена с чл. 8а от Указ № 1138 за създаване на единен следствен апарат при МВР /обн. ДВ бр. 110/1993 г./ и на същата биха могли да бъдат назначени лица, които отговарят на условията за назначаване на служители в МВР и имат най-малко три години трудов стаж, за разлика от длъжностите „следовател“ и „младши следовател“, за заемането на които е необходимо завършено висше юридическо образование, провеждане на законно установения стаж, успешно издържан теоретико-практически изпит след завършване на стажа, липса на осъждане на лицето като пълнолетно за умишлено престъпление от общ характер с наказание лишаване от свобода, независимо от реабилитацията, наличие на необходимите морални и делови качества. Прието е, че дори искът да се приеме за основателен, то същият следва да се отхвърли като погасен по давност, предвид основателността на направеното в този смисъл възражение от ответната страна.
Поставеният от касатора в изложението въпрос е: Има ли идентичност между длъжността „помощник-следовател“ в системата на МВР, въведена с чл. 8а от Указ № 1138 за създаване на единен следствен апарат при МВР /изм. ДВ бр. 110/30. 12. 1993 г. и отм. ДВ бр. 59/22. 07. 1994 г./ и съществувала до приемане на ЗСВ /обн. ДВ, бр. 59/22. 07. 1994 г./ и длъжността „младши следовател“ по чл. 125, т. 7 ЗСВ /обн. ДВ, бр. 59/94 г., отм. ДВ, бр. 64/2007 г./ и дали трудовият стаж на длъжност „помощник-следовател“ следва да се зачете като стаж на длъжността „следовател“ по смисъла на чл. 139 г ЗСВ /отм./. Поддържа се, че разглеждането на така поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че така соченото основание не е налице. Поставеният от касатора въпрос няма самостоятелно обуславящо значение за изхода на конкретното дело, предвид направеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца, което възражение въззивният съд е приел за основателно, доколкото правото на обезщетение става изискуемо с освобождаването на ищеца от длъжност /в случая 11. 10. 2006 г./, петгодишният погасителен давностен срок е изтекъл на 11. 10. 2011 г., а искът е предявен на 13. 05. 2015 г. Във връзка с извода на съда за основателност на това правопогасяващо възражение не е поставен правен въпрос, нито се сочи касационно основание по чл. 281 ГПК за неправилност на решението. В този смисъл, дори и при положителен отговор на поставения от касатора правен въпрос, това не би повлияло на изхода на делото.
От друга страна, разпоредбите на чл.чл. 8 и 8а от Указ № 1138 за създаване на единен следствен апарат при Министерство на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 57/1979 г., отм. ДВ бр. 59/1994 г./, както и разпоредбите на чл. чл. 125 и 126 ЗСВ /обн. ДВ, бр. 59/22. 07. 1994 г., отм. ДВ бр. 64/7. 08. 2007 г./ са ясни, разбираеми, непротиворечиви – в чл. 8, ал. 1 от указа е посочено, че следователски длъжности са само „следовател“, „старши следовател“ и „главен следовател“, но не и длъжността „помощник-следовател“ в НСлС, въведена през 1993 г., с нормата на чл. 8а от указа, а според чл. 125 ЗСВ следователски длъжности са „младши следовател“ и „следовател“ в О. и в НСлС, както и „ръководител на отделение в НСлС“. Ясно са отграничени и изискванията за заемане на длъжността „помощник следовател“ по чл. 8а от цитирания указ, от една страна, и „следовател“, „старши следовател“, „главен следовател“ по чл. 8 от указа, съответно „младши следовател“ и „следовател“ по чл. 125 ЗСВ, от друга. За заемане на длъжността „помощник следовател“ са въведени две групи изисквания: лицето да отговаря на условията за назначаването му като служител в МВР и да има най-малко три години трудов стаж /чл. 8а от указа/, а за заемане на длъжността „младши следовател“ и „следовател“ – завършено висше юридическо образование, преминат стаж и издържан теоретико-практически изпит, неосъждане за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, наличие на необходимите морални и делови качества /чл. 126 ЗСВ отм./. Ясно са отграничени и органите, които в процесния период /1. 02. 1995 г. – 30. 04. 1997 г./ назначават помощник-следователите и младши следователите – директора на НСлС /помощник следователите/ и В. /младши следователите/. След като цитираните норми, от които се извеждат особеностите на длъжностите „помощник следовател“ и „младши следовател“, са ясни, разбираеми, изчепрателни и непротиворечиви, то те не създават предпоставки за различното им тълкуване и за решаване на делата не според точния смисъл на закона. Липсва и необходимост от промяна на неправилна или осъвременяване на формирана съдебна практика по поставения въпрос. Поради изложеното, произнасянето по поставения въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол за проверка на правилността му.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25 НЗПП, да заплати на Прокуратурата на РБ сумата 100 лв. възнаграждение за осъществявано пред настоящата инстанция процесуално представителство от юрисконсулт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7540 от 17. 10. 2016 г. по гр. д. № 646/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Б. В. Б., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплати на Прокуратурата на Република България сумата 100 лв. възнаграждение за осъществявано пред настоящата инстанция процесуално представителство от юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: