2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 28.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и първи декември две хиляди и петнадесетa година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия Бр. Павлова ч.гр. дело № 6074 /2015 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 143960/ 23.11.2015 г. на Б. Й. И. приподписана от адв. В. Д. срещу определение № 13.11.2015 г. на Софийски градски съд, т.о. по ч.гр.д. № 13737 /2015 г., с което е потвърдено определение от 02.09.2015 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 8656/2015 г. за връщане на частна жалба срещу определение от 23.04.2015 г. по същото дело заради неотстранени в срок нередовности.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт като незаконосъобразен, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. В отделно изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, представено с молба вх. № 147220 /30.11.2015 г., формулира следния процесуалноправен въпрос : „ Следва ли да се прекрати изпълнителното производство и да се отменят всички съпътстващи го изпълнителни действия като отпадне изпълнителното основание- обезсили се заповедта за изпълнение и не последват с години действия от кредитора- взискател да заведе дело по общия ред? ”. Навежда специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване като преграждащ и съгласно от чл. 280, ал. 2 , т. 1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ. бр. 50/2015 г.) съдебен акт и редовна.
По допускане на касационното обжалване с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява следното:
П. производство по гр.д. № 8656/2015 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по исковата молба на Б. Й. И. срещу Б. Й. Б., Е. Д. Беков и Й. Б. Д. за обявяване относителна недействителност на основание чл. 135 ЗЗД спрямо ищеца на договор за дарение и на договор за покупко- продажба, всеки от които имащ за предмет ? ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилище, находящ се в [населено място]. Ищецът основава претенцията си на незаплащане от страна на Б. Б., негова бивша съпруга, на уравнението на дела му от ? ид.ч. от процесния имот възлизащо на 30000 лв. С разпореждане от 20.03.2015 г. Софийският районен съд е указал на ищеца в едноседмичен срок да уточни искането си, както и обстоятелствата, на които го основа, да посочи цена на исковата претенция, както и да представи данъчна оценка на процесния имот. С разпореждане от 03.04.2015 г., по молба на ищеца от 24.03.2015 г., срокът за изправяне на нередовностите на исковата молба е продължен с една седмица. С определение от 23.04.2015 г. исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК заради неотстранени в срок нередовности, което ищецът обжалва с частна жалба от 22.05.2015 г., която на свой ред е оставена без движение с указания от 24.06.2015 г. до жалбоподателя да представи в едноседмичен срок доказателство за внесена по сметката на СГС държавна такса в размер на 15 лв., в противен случай ще бъде върната. Указанията са връчени лично на ищеца на 11.08.2015 г., но в дадения срок изпълнение не е последвало, поради което и с определение от 02.09.2015 г. частната жалба е върната.
За да потвърди обжалваното пред него определение от 02.09.2015 г. градският съд е приел, че ищецът- жалбоподател не е изпълнил в срока, който изтича на 18.08.2015 г., указанията да представи доказателства за заплатена държавна такса, които са му лично съобщени на 11.08.2015 г. Приел е още, че при неотстраняване на посочени от съда при проверката за редовност и допустимост на частната жалба нередовности, същата подлежи на връщане.
При тези мотиви на въззивния съд изведеният от жалбоподателя въпрос не се явява обуславящ, тъй като не е включен в предмета на делото и по него липсва произнасяне от страна на въззивния съд. Така общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, чрез която в кумулативна даденост се проявява всяка една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.1 – т.3 ГПК, не е налице. Това е достатъчно основание съгласно възприетото в т. 1 на ТР № 1/ 2009г. по тълк. д. № 1 / 2009г. , ОСГТК на ВКС, обжалваното определение да не бъде допуснато до касационен контрол като прави безпредметно обсъждането на останалите специални основания.
Не е налице вероятност атакуваният съдебен акт да е нищожен или недопустим, така не са налице и основания за служебно допускане на касацията.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13.11.2015 г. на Софийски градски съд, т.о. по ч.гр.д. № 13737 /2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: