4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 575
С., 30.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 33/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. В. Ш.-К. и на [фирма] срещу въззивно решение № 275 от 09.03.2009 г. на Варненския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 1823 от 02.06.2008 г. по гр.д.№ 8537/2007 г. на Варненския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от Р. В. Ш.-К. срещу [фирма] срещу иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 5 000 евро, както и насрещния иск на [фирма] срещу първоначалния ищец с правно основание 82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 9 780 лв.
Касаторът Р. В. Ш.-К. в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обуславя допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд по въпроса налице ли е забава в изпълнението на договор, в който срокът за изпълнението му е уговорен за цялостното завършване на жилищния обект, по който даденото от съда разрешение, според което липсва основание за ангажиране на отговорността на изпълнителя с оглед подписания Акт обр.15 за завършването му в груб строеж е направено в противоречие със съдебната практика – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, в подкрепа на което твърдение се прилагат цитираните в него решения на ВКС. Като втори въпрос се повдига този за момента, в който договорът за строителство се счита за изпълнен – с първия подписан по делото Акт обр.15 или с втория подписан такъв, въз основа на който е издаден и техническият паспорт за сградата, като по отношение на него касаторката счита, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът [фирма] поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл.79 ЗЗД. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата по насрещния иск за неизпълненото от нея задължение по предварителния договор да му прехвърли в пълен обем обещаното право на собственост върху дворното място и правото на строеж. След постановеното от въззивния съд разпореждане на оставяне на касационната му жалба без движение до отстраняване на недостатъците й чрез привеждането й в съответствие с изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е подал повторна касационна жалба, в която са възпроизведени оплакванията му за неправилност на въззивното решение, без да сочи значимия за изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешение да противоречи на приложените, но неописани в нея съдебни актове на различни по степен съдилища.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежните страни в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, а с оглед изложението на касаторите и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
І. По касационната жалба на Р. В. Ш.-К.:
За да счете за неоснователен иска с правно основание чл.92 ЗЗД, въззивният съд е приел, че в предварителния договор, съдържащ и елементите на договор за изработка не е конкретизиран кой протокол от тези по Наредба № 3/2003 г. е визирания в чл.16 от същия – Акт обр.15, Акт обр. 16 или друг, т.е. не е посочено на какъв етап, респ. степен на завършеност следва да бъде изпълнено строителството, за да се прецени изпълнено ли е задължението на ответника в договорения 18-месечен срок. При липсата на конкретизация в тази насока съдът е приел, че съставения на 06.07.2006 г. Акт № 15 отразява степен на завършеност на сградата, както и изпълнение на договора, респ. на Приложение № 1 към него, и след като ищцата с декларация от 09.08.2006 г. е приела изработеното и е направила изявление, че то съответства на уговореното, то не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на изпълнителя за неизпълнение, тъй като такова не било доказано в процеса.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос, макар и непрецизно формулиран е обуславил крайното решение на съда и е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. От съдържанието на предварителния договор, неразделна част от който е Приложение № 1, тълкуван при условията на чл. 20 ЗЗД се налага извода, че страните по него са изявили изрично волята си в договорения от тях срок сградата да бъде предадена в напълно завършен вид. В нарушение на трайната практика по приложението на чл.20 ЗЗД съдът е приел, че задължението на изпълнителя по договора се свежда до предаването на сградата[населено място] обр.15, който извод е обусловил извода му за отсъствието на твърдяната от ищцата и настоящ касатор забава в изпълнението му.
Изложеното позволява да се приеме, че по отношение същественият за настоящето дело въпрос за приложението на чл. 20 ЗЗД е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и допълнителната такава, визирана в т.2 от цитираната разпоредба на ГПК, тъй като въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС, според която при съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, вкл. относно срока, в който обекът следва да се завърши, действителната обща воля на съконтрахентите се установява чрез тълкуване при спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД критерии, вкл. по отношение съдържанието на използваните в Приложение № 1 понятия.
ІІ. По касационната жалба на [фирма]:
С обжалваното решение насрещният иск е счетен за неоснователен по съображения, че макар и задължението на ищцата по него да е изискуемо, дължимата престация не е достатъчно определена, а и не е определяема. Указаното в договора, че идеалните части от терена, подлежащи на прехвърляне от ищцата заедно с останалите съсобственици на терена, съответни на полагащите им се обекти, ще бъдат определени по правилата на чл.40 ЗС представлява според съда препращане към законова разпоредба, без да са посочени конкретни правила, което указание съдът счел за недостатъчно.
В обжалваната от касатора част въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на изчерпателно посочените от законодателя процесуални предпоставки от категорията на абсолютните отсъствието на които се явява процесуална пречка за осъществяване на касационен контрол от ВКС по отношение правилността на постановения съдебен акт – атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос и по отношение на последния да е налице някой от селективните критерии, въведени с т. 1-3 от чл. 280, ал. 1 ГПК, а те в случая не са налице.
Следователно обстоятелството, че частният жалбоподател не само не е формулирал изрично онзи съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който въззивният съд се произнесъл с обжалваното решение, но и не е конкретизирал кой от трите критерия за селекция, въведени с чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК счита че е налице, изключва предвид принципа на диспозитивното начало допустимостта на касационното му обжалване.
По изложените съображения, касационната му жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 09.03.2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с което се оставя в сила решение № 1823 от 02.06.2008 г. по гр.д.№ 8537/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Р. В. Ш.-К. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 5 000 евро.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 09.03.2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с което се оставя в сила решение № 1823 от 02.06.2008 г. по гр.д.№ 8537/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен насрещния иск на [фирма] с правно основание чл.79 ЗЗД.
УКАЗВА на касатора Р. В. Ш.-К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 195.58 лв., като й се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: