5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
С., 09.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.06.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 987/2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”АД, против въззивно решение № 52 от 04.08. 2010 год., по в.т.д.№ 225 / 2010 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Старозагорския районен съд № 286 от 18.03.2010 год. и по предявения от [фирма], гр. Стара З. срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК е прието за установено, че ищцовото ТД не дължи сумата 15 094.53 лв., представляваща коригирана цена на потребена от него ел. енергия за минал период от 90 дни , считано от 29.05.2009 год., по фактура № [ЕГН]/23.06.2009 год., като в полза на същото са присъдени и направените деловодни разноски за двете инстанции, възлизащи общо на сумата 1033.78 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените процесуални правила, във вр. с преценката на събрания по делото доказателствен материал, доказателствената сила на частния свидетелстващ документ и начина му на оспорване, както и на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, под формата на правни въпроси, всъщност отново е възпроизвел оплакванията си, съдържащи се в касационната жалба за касиране на обжалвания съдебен акт, подлагайки на анализ правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд.
Становището му в тази вр. е, че наличието на влезли в сила решения, които противоречат на обжалваното, обуславят допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В подкрепа на така визираното противоречие са посочени 9 съдебни акта на Пловдивския районен съд; на Пловдивския окръжен съд и на Пловдивския апелативен съд, като е цитирано и определение на І-во т.о на ВКС № 77/ 2010 год., по т.д.№ 349/2010 год., постановено по реда на чл.288 ГПК.
Същевременно, позовавайки се на въведеното от законодателя задължение на решаващия съд, преди да постанови съдебния акт по делото, да прецени всички събрани в процеса доказателства и доводи на страните по свое вътрешно убеждение, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване и с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаването на който да е значимо за конкретния краен правен резултат по делото, според разясненията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, което само по себе си е достатъчно да бъде отказан достъпа до касационен контрол, поради отсъствие на основаната, главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Но дори да се приеме, че твърде непрецизно формулиран този въпрос, изведен от подробната обстоятелствена част на изложението на основанията за допускане на касационното обжалване и се свежда до доказателствената сила на констативния протокол за техническа проверка на съответното средството за търговско измерване на потребеното количество ел. енергия от конкретен потребител, когото, поради несъответствие с указания от закона ред и начин на съставянето му, същият не притежава правната характеристика на официален документ,а на частен свидетелстващ, то отсъства визираният критерий за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол.
Твърдяното, като съществуващо в практиката на съдилищата противоречие по така поставения от жалбоподателя въпрос е напълно преодоляно с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 104 от 05.07.2010 год., по т.д.№ 885/2009 год., според което дори и съставени по реда на чл.80 ЗЕ от надлежните контролни органи, нормативно предписаните констативни протоколи, въз основа на извършената проверка са основание за даване на задължителни предписания на проверяваните потребители, или за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, с произтичащите от това правни последици, но не и за едностранна корекция на сметките на потребител за ползвана от тях за минал период ел. енергия, тъй като законодателят не е предвидил нито възможност, нито методика за същата.
Обстоятелството, че с тази практика въззивният съд се е съобразил, изключва и основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, дори да се приеме, че посоченото основание може да бъде преквалифицирано, с оглед вида на съответното противоречие, което страната поддържа.
Що се касае до преценката на този констативен протокол, като частен свидетелстващ документ, наред с останалите доказателства, при оспорването му, то следва да се посочи, че по въпроса за неговата формална доказателствена сила на частен диспозитивен документ, какъвто е договорът и възможността за неговото оспорване е налице установена трайно непротиворечива и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил.
Според същата, частният / диспозитивен или свидетелстващ/ се ползва с формална доказателствена сила, т.е. той доказва както факта на писменото изявление, така и неговото авторство и доказателствената му сила отпада само при успешно оспорване на истинността му.
Същевременно, доколкото, за разлика от официалните документи, частните свидетелстващи документи, каквато правна характеристика притежава процесният констативен протокол, не обвързва съда с материалната си доказателствена сила за засвидетелстваните от него факти, то при оспорване на неистинността му /неавтентичност или неверност/, съдебната практика приема, че съдът следва да го преценява по свое вътрешно убеждение, с оглед всички доказателства по делото, както е процедирал и Старозагорският окръжен съд, обсъдил обстойно и съпоставил данните за начина на съставяне на документа и този на извършената проверка, отразена в него, лицата, реално присъствали на измерването и липса на подписи от част от същите, процедурата на съхранение и пренасяне на демонтирания електромер, липсата на идентичност в пломбите между този предаден за експертиза и вписан, в съставения документ.
Следователно съществуващото различие в цитираната съдебна практика, касаеща приетата доказателствена стойност на частният свидетелстващ документ – констативен протокол, ако въобще приложените решения, при липса на данни да са влезли в сила, се включваха, се основава не на различно дадено тълкуване на съответните приложими процесуалноправни норми, а на различните факти и доказателства по всяко едно от делата, което прави неприложим визирания критерий за селекция, според разясненията по т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Изведен също от обстоятелствената част на изложението на основанията за достъп до касационен контрол втория процесуалноправен въпрос, свеждащ се до преценката на доказателствата и доводите на страните в гражданския процес, несъмнено предвид вмененото от законодателя задължение на решаващия съд за извършването на такава преценка попада в обхвата на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като има обуславящо значение за изхода на делото при всеки правен спор.
По отношение на същия не е осъществено основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, на което страната се позовава.
Наличието на трайно установена и непротиворечива от дълги години съдебна практика по приложението на чл.12 ГПК и на чл.235 ГПК, чийто аналог е чл.188 ГПК/ отм./, на която самият касатор се позовава и с която въззивният съд изцяло се е съобразил при осъществения по делото анализ на събраните и допустими по реда на действащия ГПК доказателства, изключва този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в тяхното кумулативно единство, т.е. значимостта му да излиза извън рамките на разглежданото дело -било за попълване на празнота в приложимия закон, било за осъвременяване на вече създадената практика, с оглед настъпили промени в обществените условия, при което е създадена или в законодателството – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 52 от 04.08. 2010 год., по в.т.д.№ 225 / 2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: