О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София,04.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 264 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. К.,С. К. Т.,М. К. П.,Е. С. Н., К. С. Р.,Д. П. К.,С. В. С.,И. Д. Д.,В. Г. Д.,Е. Г. Д.,М. Д. А.,И. Т. К.,Е. И. К.,З. И. Г.,Н. Т. Г., Д. В. Д.,Б. С. М. и С. С. Д. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 28.10.2009г. по гр.д. №453/2007г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от тях срещу Д. предприятие “С”-гр. София и Министерство на регионалното развитие и благоустройството иск за предаване владението на поземлен имот-двор горско стопанство с площ 3.803 дка,находящ се в землището на гр. П.,м.”П”, съставляващ имот №55034 по плана за земеразделяне,а понастоящем имот с идентификатор 58356.502.35 по кадастралната карта на гр. П..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към касационната жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол върху решението на ПК /ОСЗ/,когато в спора като ответник участвува държавата,респ. държавно предприятие,на което имотът е предоставен за управление и стопанисване,по който въпрос в първата му част поддържат, че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посоченото в изложението решение №605/25.06.2009г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д. №6101/2007г.,а по втората част на въпроса поддържат,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поддържат също така,че съдът се е произнесъл и по въпроса за значението,което липсата на заявление за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ има за валидността на решението на ПК /ОСЗ/,по който също поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата. Поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата и по въпроса дали всяка постройка представлява проведено мероприятие,което представлява пречка на възстановяване на собствеността.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба процесуалният представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният ревандикационен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че в полза на ищците в качеството им на наследници наследници на Д. Х. П. ,починал на 23.03.1925г., е издадено решение на ПК- П. № ПРП 96/24.06.1998г. за възстановяване право на собственост в стари реални граници на нива от 3.8 дка,заявена с пореден №1 по заявление от 24.06.1998г. Решението е било оспорено от представителите на ответниците,по повод на което въззивният съд е приел,че доколкото в процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ ответниците не са взели участие,то решението на ПК не е обвързващо по отношение на тях и при направено оспорване решението на ПК подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност,а оттам ищците следва да установят в исковото производство наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Прието е,че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на всички изискуеми по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предпоставки за възстановяване на собствеността : в преписката за възстановяване липсва заявление за възстановяване правото на собственост на имот на наследниците на Д. Х. П. ,починал през 1925г.- същата е образувана по заявление за възстановяване на собствеността на П. Д. Х. ,починал през 1975г. Прието е също така,че дори действително на 24.06.1998г. да е било подадено заявление за възстановяване на имот на наследодателя Д,то същото не би могло валидно да породи правни последици на възстановяване на собственост като подадено извън сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ.
П. е също така,че след като Д. Х. е починал през 1925г. то не може той да е притежавал собствеността върху имота към момента на внасянето му в ТКЗС,а доколкото по преписката за възстановяване на собствеността в полза на Н. Д. Х. , починал през 1975г.,син на Д. Х. ,е заявена за възстановяване земеделска земя в м.”П”,то представеното извлечение от емлячен регистър за записана собственост на Д. Х. не установява релевантни за спора обстоятелства.
Прието е,че в случая е налице и пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ,тъй като бившата земеделска земя е застроена.
Не може да бъде споделена тезата на касаторите за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса дали е допустимо осъществяване на косвен съдебен контрол върху решение на ПК,когато в спора като ответник участвува държавата. Действително в представеното с изложението решение №605/25.06.2009г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. №6101/2007г. е прието,че когато едно държавно учреждение, институция или орган оспорва решението на друг държавен орган /ПК/,е налице противопоставяне на две държавни формирования,при което силата на присъдено нещо спрямо държавата от предходен съдебен спор следва да бъде зачетена. Това решение следователно визира хипотеза,при която спорът за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността е бил разрешен по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ или в друго исково производство с участието на ПК /ОСЗ/ със сила на присъдено нещо,в който случай всички държавни органи са обвързани със силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. В случая касаторите се позовават на решение на ПК,т.е. на решение на административен орган,а не на влязло в сила съдебно решение,поради което изразеното в решение №605/25.06.2009г. на ІІІ ГО на ВКС становище не обуславя наличие на противоречива практика по поставения процесуален въпрос.
Не може да бъде споделена и поддържаната от касаторите теза,че аналогичният въпрос,но отнесен към производство,в което като ответник участвува държавно предприятие,на което е предоставено за управление и стопанисване процесното имущество,обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В приложените към отговора на ответника решения на съдилищата /решение №89/11.02.2009г. на ВКС,І ГО по гр.д. №6440/2007г.;решение №873/17.10.2008г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д. №6110/2007г. и решение №917/08.12.2008г. на ВКС,І ГО по гр.д. №3284/2007г./ на разглеждане е бил поставен същият въпрос. Т.е. не е налице хипотеза на липса на съдебна практика по поставения въпрос, нито е налице неяснота по отношение пределите на косвения съдебен контрол в аналогични случаи. Освен това въпросът за противопоставимостта на решението на ПК /ОСЗ/ на други правни субекти,в случая ДП”С” и за възможността за осъществяване на косвен съдебен контрол върху това решение в исковото производство при спор за собственост не налага отклоняване от даваното в практиката разрешение,което е залегнало и в обжалваното решение. Статутът на държавното предприятие с оглед обстоятелството,че имуществото му е предоставено за управление и стопанисване от държавата сочи на идентичност на хипотезата с разгледаната по-горе.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на противоречива практика по въпроса за значението на заявлението за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1288/17.11.2006г. на ІVА ГО на ВКС по гр.д. №530/2006г. е прието,че възстановяването на правата върху земеделските земи става ex lege ,а актовете на ПК,респ. на РС само установяват вече възстановените по силата на закона права на собствениците с оглед тълкуването,дадено в мотивите към решение №7 на Конституционния съд от 19.06.1995. по КД №9/1995г. В същото решение обаче е прието,че реалната индивидуализация на имота става с решение на ПК и едва след постановяването му правоимащите могат да се легитимират като собственици на конкретен имот,а оттам и че за реалната реституция е нужно позитивно решение на ПК /ОСЗ/. В същия смисъл е и разрешението, дадено от въззивния съд,който обвързва възстановяването на собствеността в стари реални граници с постановяването на решение на ПК въз основа на подадено по реда и в сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ заявление. Практиката категорично обвързва възстановяването на собствеността с подаване на заявление за това – в същия смисъл са и представените с отговора на ответника съдебни решения /решение №430/18.05.2009г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. №1038/2008г.;решение №911/02.08.2007г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №1654/2007г./. И тъй като основният въпрос в настоящия случай е дали в полза на наследниците на Д. Х. е възстановено право на собственост върху надлежно индивидуализиран имот,т.е. дали е налице възстановяване на собственост в реални граници,което право да може да бъде предмет на защита по реда на чл.108 ЗС,следва да се приеме,че по така поставения въпрос не се констатира наличие на противоречива пактика в поддържания от касаторите смисъла.
Не може да бъде споделена и тезата за наличие на противоречива практика по въпроса кога е налице мероприятие,което представлява пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Действително в посочените от касаторите решение №1992/21.01.2002г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №317/2001г. и решение №857/07.10.2008г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. №3008/2007г. е прието,че не всяко застрояване и всяко проведено мероприятие представлява пречка за възстановяване на собствеността,а само мероприятията по чл.24,ал.2,3 и 4 ЗСПЗЗ,съгласно които държавата запазва собствеността върху земи,предназначени и служещи за задоволяване на важни държавни нужди,нужди на науката и културата, сигурността и отбраната,екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините. Законът обаче разграничава две хипотези в чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ –имотът да е застроен или върху него да е проведено такова мероприятие на държавата,което е било предназначено и е служило за задоволяване на важни държавни нужди. В случая съдът е приел,че имотът е застроен,т.е. че е налице първата хипотеза на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, докато сочената от касаторите съдебна практика касае другата хипотеза на реализирано мероприятие,с оглед на което не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на материалноправен въпрос,което да е обусловило крайния изход на правния спор.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.10.2009г. по гр.д. №453/2007г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: