О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр.София, 18.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N551 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.01.2009г. по гр.д. № 892 / 2008г., с което Сливенски окръжен съд, като е потвърдил решение от 04.11.2008г. по гр.д. №3067/2008г. на Сливенски районен съд, е отхвърлил предявения от Д. Д. , действуваща със съгласието на баща си Д, иск за увеличение на присъдената по гр.д. №1702/2002г. на Сливински РС издръжка от 50 лева на 120 лева месечно.
Жалбоподателят – Д. Д. , действуваща със съгласието на баща си Д, поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е разрешен при това в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата Е. И. Г. в писмено становище поддържа, че не следва да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е като е потвърдил решение от 04.11.2008г. по гр.д. №3067/2008г. на Сливенски районен съд, е отхвърлил предявения от Д. Д. , действуваща със съгласието на баща си Д, иск срещу майка й Е. И. за увеличение на присъдената по гр.д. №1702/2002г. на Сливенски РС издръжка от 50 лева на 120 лева месечно. Съдът изложил съображения, че е налице промяна в обстоятелствата, тъй като детето от 11, сега е на 17години, но бащата има увеличени доходи от 166 лева месечно на 275,50 лева, а майката издържа още две деца, родени 2005г. и 2008г. и е с месечен доход от 270лева, поради което няма възможност да дава по-голяма издръжка, а и са събрани данни, че е дадено разрешение на ищцата да сключи брак.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба ищцата – жалбоподател поддържа, че с решението е дадено разрешение на съществен правен въпрос, а именно, за предпоставките, при наличие на които може детето да претендира увеличение на вече присъдена издръжка, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя тълкувателно решение №77 от 17.09.80г. ОСГК на ВС, в което е прието, че майката, дори и когато ползува отпуск по майчинство дължи издръжка на детето си щом като е трудоспособна.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно за предпоставките, при наличие на които може детето да претендира увеличение на вече присъдена издръжка. Съдът е дал разрешение на този въпрос в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз и в т.8 на Постановление №5/1970г. на ВС, в която е застъпено разбирането, че за да се уважи искът по чл. 86 СК, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая са намалели именно възможностите на задълженото лице трайно, поради което то не може да заплаща увеличен размер издръжка на детето си. Ето защо Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателката не сочи решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за липса на възможност на задълженото лице да дава издръжка в увеличен размер. Именно съобразявайки се с посочените в трайната практика критерии за отчитане нуждите на детето, но и възможностите на даващия издръжка, съдът като е анализирал всички доказателства, е отхвърлил иска с правно основание чл.86 СК.
Неоснователно е и искането на жалбоподателят за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Преценката на съдилищата за това дали да бъде увеличен размера на вече присъдена издръжка дължима се от родител на дете, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на противоречиви решения на различни съдилища по идентичен материалноправен въпрос, ако не е налице значително отклонение от установената съдебна практика, каквото в случая не се установява. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване ,а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 22.01.2009г. по гр.д. № 892 / 2008г. на Сливенски окръжен съд, по жалба на Д. Д. Г., действуваща със съгласието на баща си Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: