О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 5.06.2009 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 01 юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 670 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Й. Ж. П., чрез адв.пълномощника Ст. К. срещу решение от 30.01.2009 г. по гр.дело № 494/2008 г. на Я. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 857 от 28.10.2008 г. по гр.дело № 1895/2004 г. на Я. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Й. Ж. П. срещу Р. И. К. иск – да бъде прогласена нищожността на договор за учредяване на вещно право на ползване, сключен с нот. акт № 59, дело № 305/17.06.2003 г., съгласно който Я. Ж. П. е учредил на ответницата право на ползване върху апартамент № 47, на ет.1, вх. Б, бл.15, на ул.”Д” в гр. Я., състояш се от една стая, кухня, коридор, серв.помещение със застроена площ от 39.98 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 25 и 0.711% идеални части от обшите части на сградата и от правото на строеж.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят посочва, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с обжалваното решение е приложението на хипотезата на чл. 26,ал. 2 от ЗЗД – прогласяване нищожност на договор за учредяване на вещно право на ползване върху процесния имот, поради липса на воля, дължаща се на помрачено съзнание на прехвърлителя, причинено от онкологично заболяване. Според жалбоподателя наследодателят му страдал от злокачествено новообразувание на черния дроб, което причинило промяна в паметта и препятствало формирането на воля, поради което сключения договор за учредяване на вещно право на ползване с нот.акт № 59 от 17.06.2003 г. на нотариус при ЯРС е нищожен на осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД – липса на съгласие.
Ответницата по касация Р. И. К. не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск с пр.осн.чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, че обжалваемият интерес е над 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска на касатора с пр.осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен договор за учредяване право на ползване върху апартамент от 39.98 кв.м., находящ се в гр. Я. от наследодателя на касатора в полза на ответницата по касация, като е приел, че Я. П. е страдал от онкологично заболяване-карцином на черния дроб, че по делото не са установени данни към 16.06.2003 г., когато последният упълномощил адв.пълномощник, чрез който да се извърши процесната сделка да е бил с помрачено съзнание, поради заболяването си, с оглед на което да не е могъл да формира валидна воля. Съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 26,ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения договор за уредяване на право на ползване върху процесния апартамент с нот.акт № 59 от 17.06.2003 г.
Същественият материалноправен въпрос, разрешен с обжалваното решение, е за наличие на фактическия състав на чл.26,ал.2,пр.2-ро от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за учредяване право на ползване върху недижим имот, поради липса на правно валидна воля, последица от заболяване на прехвърлителя. Според жалбоподателя въззивният съд в противоречие със съдебната практика – приложено решение № 1117/28.12.1999 г. на ВКС по гр.дело № 425/99 г. на II г.о, като неправилно преценил събраните по делото писмени и гласни доказателвства приел, че искът е неоснователен.становяването на предпоставките за неоснователност на исковата претенция с пр.осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД – неустановена липса на съгласие – неспособност да се изразява воля, поради онкологично заболяване при сключване на сделка е последица от установените факти по делото. Дали е правилен извода по неоснователността на исковата претенция е въпрос по същество на спора и е касационно основание за отмяна по чл.281 от ГПК. Твърденията на касатора, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не налагат извода за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Представеното от жалбоподателя съдебно решение на ВКС по гр.дело № 425/1999 г. на Второ г.о. се отнася за конкретен казус, разрешен при конкретно установени факти, което не обосновава противоречива съдебна – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Обжалваното съдебно решение не влиза в противоречие с представеното съдебно решение на ВКС относно предпоставките за приложение разпоредбите на чл.26,ал.2 от ЗЗД – нищожност на сделка, поради липса на съгласие. Различията в изводите на съда са последица от различните факти, установени по всяко от делата, обстоятелства относими към правилността на решението, но не и за приложение разпоредбите на чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 30.01.2009 г. по гр.дело № 494/2008 г. на Я. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: