О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
С., 11.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1642 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Витальевич Паевский чрез адв. М. Ч. срещу решение № 118/18.01.2018 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, гражданско отделение по гр.д. № 365/2017 г., с което след отмяна на отхвърлително решение на Бургаски окръжен съд /БОС/ е постановено друго, с което С. Паевский е осъден да заплати на Н. Михайлова Д. сумата от 75000 евро, дължима по сключен предварителен договор от 15.10.2012 г. със законна лихва от 04.10.2016 г. до окончателното й плащане и 23824 лв. разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и недопустимост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулира следните въпроси: „1. Допустимо ли е въззивният съд в съответствие с диспозитивното начало, да разреши правния спор в разрез със задължителните при второто разглеждане, анализ на мотивите на първоинстанционния съд за постановяване на решението и излагане на своите доводи за обосноваване на въззивното решение, ново обсъждане на релевантните факти на спора, доказателствата по делото и становищата на страните, както и приложението на материалния закон? 2. Допустимо ли е да се приеме за валидна клаузата на предварителния договор, както и че същата продължава своето действие след сключване на окончателен акт, при следните липси: – клауза или Анекс удостоверяващи, че действието на предварителния договор продължава и след сключване на окончателен договор?
Ответникът по касационната жалба – Н. Михайлова Д. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред БОС е предявен иск от Н. Д. срещу С. Паевский по чл.79 и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 75000 евро. Ищцата основава дължимостта на сумата от сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот /апартамент в [населено място]/ между „Юнита“ ООД /продавач/ и Паевский /купувач/ на 15.10.2012 г., в който цената на имота е посочена в размер на 150000 евро при уговорено плащане на четири вноски. От така вписаната сума от 150000 евро останали неизплатени 75000 евро, вземането е цедирано с договор от 30.03.2016 г. на Н. Д. от „Юнита“ ООД и е предмет на предявения иск. БОС е отхвърлил иска като е приел, че вписаната в окончателния договор от 27.11.2012 г. продажна цена на имота, различна от посочената в предварителния договор цена, не е основание ищцата да търси по-голяма сума след сключване на окончателния договор. За да отмени това решение и да постанови уважително такова БАС е приел, установените пред БОС факти за сключения между „Юнита“ ООД и С. Паевский предварителен договор от 15.10.2012 г., вписаната в чл.2 от него цена от 150000 евро, определена като „крайна продажна цена“, при уговорено изплащане на четири вноски. За четвъртата вноска от 75000 евро страните са договорили изплащането от купувача да бъде направено на вноски в двугодишен срок след предаването на нотариалния акт /чл.2 ал.4 от предварителния договор/. Като безспорен факт БАС е посочил и сключения на 30.03.2016 г. договор за цесия между „Юнита“ ООД и Н. Д., с който дружеството–продавач е прехвърлил на Д. неиздължено вземане от ответника в размер на 75000 евро, която вноска и до настоящия момент, според БАС не е заплатена. Обсъждайки вписаната цена в окончателния договор от 27.11.2012 г. – 30000 евро и становищата на двете страни по делото, че това не е уговорената между тях с предварителния договор действителна продажна цена, заключението на графологична експертиза, че не са установени признаци за каквото и да е въздействие върху представения за изследване предварителен договор, БАС е приел, че този договор е валиден, подписан от двете страни и обосновава волята на страните да извършат прехвърляне на собственост на описания в него недвижим имот по нотариален ред преди изплащане на цялата договорена продажна цена. Съобразно тези клаузи ответникът-купувач е поел задължение да заплати разликата от продажната цена в размер на 75000 евро след като вече е придобил собствеността върху имота и в срока по чл.2 ал.4 от договора. Според БАС наличието на тези клаузи в предварителния договор за размера на продажната цена на имота, начина и сроковете за заплащането й от купувача, вкл. и на претендираната сума от 75000 евро, както и договореният между страните срок на прехвърляне на имота, съпоставени с изявленията на страните обосновават предварителния договор като начало на писмено доказателство и извод, че със сключване на окончателния договор действието на предварителния договор не е прекратено. БАС се е позовал и на заключение на ССИ за извършено осчетоводяване на получени от дружеството-продавач суми, както и на показания на разпитани свидетели, установяващи влошени отношения между Н. Д. и С. Паевский в резултат на неизплатените суми по повод закупения от него имот. При тези доказателства, според БАС обективираното в нотариалния акт изявление за плащане и получаване на по-ниска от уговорената между страните продажна цена не отговаря на действително поетите права и задължения на страните по процесната сделка, поради което това изявление не обвързва страните по него. Купувачът не е изпълнил задължението си за плащане изцяло на уговорената продажна цена, поради което искът за осъждането му да заплати остатъка от нея в размер 75000 евро е основателен.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулираните от касатора въпроси с твърдения и за недопустимост на въззивното решение, без изложени конкретни съображения, са хипотетично поставени и в съответствие само със защитната теза на ответника, сега касатор, а не с направените изявления в производството от същата страна, приетото от фактическа и правна страна от БАС, както и изложените от съда съображения в изпълнение на задълженията му като въззивен съд, възложени му от закона при приета неправилност на първоинстанционното решение /чл.271 ГПК/. В този смисъл така формулираните въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Друг е въпросът, че приложените от касатора две решения на ВКС /р. № 118/06.10.2010 г. по т.д. № 1053/2009 г. и р. № 417/18.10.2012 г. по гр.д. № 568/2012 г/, освен че са постановени при различна фактологична обстановка и становища на страните са и противоположни по правни изводи относно значението на окончателния договор, сключен след предварителен такъв, а относно наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК съображения не са изложени /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата поисканите и сторени разноски за настоящата инстанция в размер на 3750 лв. – адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие и пълномощно/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 118/18.01.2018 г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение по гр.д. № 365/2017 г.
ОСЪЖДА С. Витальевич Паевский, Германия, [населено място], „Фриденщрасе“ № 27 да заплати на Н. Михайлова Д., [населено място], ул. „Иван Богоров“ № 17 сумата 3750 лв. /три хиляди и седемстотин и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2