О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 576
гр. София,.13.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 424/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
М. Н. К. е обжалвала определението на Софийския апелативен съд от 20.03.2012г. по гр.д.№ 918/2012г., с което е спряно производството делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК.
В. съд е приел, че производството, по което е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД от М. Н. К. против С. Щ. Щ., висящо пред апелативния съд по жалба на С. Щ. Щ. против осъдителното решение на първата инстанция , е обусловено от резултата по гражданско дело № 4756/2007г. на Софийския градски съд , по което има постановено невлязло в сила решение , с което по предявения от С. Щ. Щ. отрицателен установителен иск е прието, че М. Н. К. и Ж. „Български художник” не са собственици на апартамент № 57 бл.259 в [населено място],[жк]. Съдът е приел, че от въпроса дали ищцата по настоящото дело е собственик зависи дължимостта на обезщетението по чл.59 ЗЗД.
Ответницата С. Щ. Щ. изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Частната жалба е поддадена срещу преграждащо развитието на производството определение , постановено от въззивен съд и не се прилага чл.280 ал.1 ГПК , поради което депозирането изложение на основанията за допускане на касационното обжалване не следва да се разглежда.
Доводите в частната жалба са, че настоящото дело е продължение на влязло в сила решение по гр.д.№ 25264/2007г. на Софийския районен съд, 27 състав, с което е признато за установено по основание и размер , че се дължи обезщетение по чл.59 ЗЗД. Поддържа се, че се допуска двойна процесуална защита на ответницата – веднъж изчаквайки решението по преюдициалното дело, след което да продължи производството по настоящото дело със същите или други възражения.
Частната жалба е неоснователна.
След като решаващите мотиви на Софийския градски съд за уважаването на иска за неоснователно обогатяване се основават на извода, че ищцата е собственик на процесния имот , то наличие на висящо производство по друго дело, по което е предявен отрицателен установителен иск за собственост ще има значение за разрешаването на настоящия спор. Влязлото в сила решение , с което е уважен иск по чл.59 ЗЗД за предходен период , на което се позовава частната жалбоподателка не обвързва съда по настоящото дело да приеме, че основанието на иска е доказано, тъй като силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение е ограничена във времето и се разпростира само за онези факти, които са настъпили до момента на приключване на устните състезания. Освен това по предходното дело ищцата се е позовала на членството си в Ж. и постановеното опразване на жилището на основание чл.38а ЗЖСК, докато по настоящото дело тя е представила нотариален акт , издаден по реда на чл.35 ал.2 ЗЖСК и искът е уважен от първоинстанционния съд като е прието, че тя е собственик на жилището. При висящо производство по предявен отрицателен установителен иск за собственост между същите страни, правилно съдът е преценил, че е налице обусловеност на настоящото дело от решението по спора за собственост. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския апелативен съд от 20.03.2012г. по гр.д.№ 918/2012г., с което е спряно производството делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: