О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София 16.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1038/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № VІ-11 от 11.07.2011 г. по в.гр.д. № 1294/2010 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 820 от 08.06.2010 г. по гр.д. № 6130/09 г. на Бургаския районен съд, с което е прогласена нищожността поради нарушение на чл. 25, ал.1, изр. първо от Закона за наследството на саморъчното завещание, съставено на 05.12.1986 г. с посочен за негов автор К. Я. В., б.ж. на [населено място], поч. на 27.02.1988 г., обявено по нот. д. № ../…. г. на нотариус рег. № 145 с район на действие Районен съд- Велико Търново и на саморъчното завещание, съставено на 28.10.2000 г. с посочен за негов автор Х. Г. В., б.ж. на [населено място], поч. на 08.08.2002 г., обявено по нот. дело № ../… г. по описа на същия нотариус и е прието за установено по отношение на А. С. Г., че К. Т. К., Н. Т. К. и Е. Х. Е. са собственици при посочените в диспозитива на решението права по наследяване от Х. Г. В. и К. Я. В. на следния недвижим имот: дворно място , представляващо У. в кв. … по плана на [населено място], с площ … кв.м, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 70 кв м., полумасивна стопанска постройка с площ 30 кв.м, масивна стопанска постройка- лятна кухня с площ 28 кв.м и масивна стопанска постройка – баня и тоалетна с площ 9 кв.м.
В срока по чл. 283 ГПК против въвзивното решение е подадена касационна жалба от А. С. Г. чрез неговия процесуален представител адв. Г. К.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като твърди, че с него въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставени са следните въпроси: нарушава ли се принципът на случаен подбор, провъзгласен в чл. 396, ал.1 ЗСВ до изм. от 04.11.2011 г. в случаите, когато съдът назначава вещи лица, които не са включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съответния съдебен район, без да има необходимост от това или назначава вещи лица от списъци на други съдебни райони, без да е налице такава нужда; кога е налице необходимост от назначаване за вещо лице на специалист, който не е включен в съответния списък по чл. 396, ал.2 ЗСВ и трябва ли съдът да обосновава необходимостта от подобно назначение; кога е налице нужда от назначаване на вещо лице от списъка на друг съдебен район и трябва ли съдът да обосновава необходимостта от това назначение.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация К. Т. К., Н. Т. К. и Е. Х. Е. чрез своя пълномощник адв. П. Т. изразяват становище, че не е налице соченото от касатора основание за разглеждане на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да бъде направен несъмнен извод, че саморъчните завещания от К. В. и от Х. В., са написани и подписани от завещателите. При разглеждане на делото от първата инстанция са били изслушани еднолична и разширена съдебно – графически експертизи, които са дали противоположни заключения относно авторството на двете завещания. Вещото лице Хр. С. от едноличната съдебно- графическа експертиза е достигнал до извод, че текстът и подписът в завещанията съответно на К. В. и на Х. В. са изпълнени от посочените в тях лица, докато тройната съдебно- графическа експертиза, изпълнена от в.л. Б. Б., С. Ж. и А. М. е достигнала до обратен извод. Заключението на тройната съдебно- графическа експертиза е оспорена от касатора с въззивната жалба с довод, че същата не е била комплектована по предвидения в чл. 396 ЗСВ ред, тъй като в състава й са били включени вещо лице от списъка на вещите лица при друг съдебен район, както и вещо лице, което не е включено в списък на вещите лица. По искане на касатора въззивният съд е назначил нова съдебно – графическа експертиза, изпълнена от три вещи лица, включени в Списъка на вещите лица при Бургаския окръжен съд. След изследване на представените пред първата инстанция сравнителни образци, както и на тези, представени във въззивното производство, тази експертиза е дала заключение, че ръкописният текст в завещанието на К. В. е изпълнен от лицето, чийто почерк е в представения за нея сравнителен материал, а подписът е изпълнен от лицето, изпълнило представения за Х. В. сравнителен материал. Тестът и подписът в завещанието на Х. В. са изпълнени от лицето, чийто почерк е в представения за него сравнителен материал. В изпълнение на възложената по искане на касатора допълнителна задача вещите лица са извършили изследване и на други сравнителни образци от подписа на К. В. и са дали заключение, че завещанието е написано и подписано от завещателката. В. съд е обсъдил поотделно всяка от приетите по делото съдебно- графически експертизи и е посочил защо не възприема заключението на едноличната експертиза на в.л. С., като се е мотивирал с това, че вещото лице е направило изводите си въз основа на сравнителен материал, за който не е установено по несъмнен начин, че изхожда от завещателите.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора правни въпроси, свързани с приложението на чл. 396, ал.1 и 2 ЗСВ, не са обуславящи изхода на делото и поради това не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. В случая въззивният съд е процедирал по този начин, като е ценил заключенията на съдебно- графическите експертизи във връзка със събраните по делото писмени и гласни доказателства относно взаимоотношенията между касатора и завещателите, както и с оглед дадените от ищците Ц. А. Ж. / дъщеря на касатора/ и М. Д. И. обяснения относно обстоятелствата, при които завещанията са били предадени на касатора от тяхната майка и негова бивша съпруга, поради което не може да се поддържа, че заключението на назначената пред първоинстанционния съд тройна съдебно – графическа експертиза, е разколебала въззивната инстанция в преценката й относно за авторството на двете завещания. Въпросът за правилността на преценката на събраните доказателства и обосноваността на изградените въз основа на нея правни и фактически изводи по спора е неотносим към предпоставките за допускане на касационното обжалване и не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-11 от 11.07.2011 г. по в.гр.д. № 1294/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: