4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
[населено място], 18.07. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 3163 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. В. С. от АК-В., против въззивно определение № 1484 от 11.04.2014 г., постановено по ч.т.д. № 474/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 4643 от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 16359/2013 г. на Варненския районен съд, ХХІV с-в, с което е отхвърлено заявление от [фирма] [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място], за заплащане на сумата от 23 822,58 лв., представляваща непогасено задължение по договор за оборотен банков кредит „Бизнес енергия” от 12.02.2008 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с договорна лихва, наказателна лихва, неплатена такса „управление” и деловодните разноски в посочените размери. С частната жалба е въведено оплакване за материална незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му и постановяване на акт по чл. 417 ГПК.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното :
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
С определение № 4643 от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 16359/2013 г. на Варненския районен съд, ХХІV с-в, е отхвърлено заявлението от [фирма] [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място], за заплащане на сумата от 23 822,58 лв., представляваща непогасено задължение по договор за оборотен банков кредит „Бизнес енергия” от 12.02.2008 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с договорна лихва в размер на 2 318,13 лв. за периода 29.03.2012 г. – 05.11.2013 г., наказателна лихва в размер на 3 627,96 лв. за периода от 15.03.2012 г. до 05.11.2013 г., неплатена такса „управление” в размер на 133,33 лв. и деловодни разноски в размер на 1 496,86 лв., което е потвърдено с обжалваното определение на въззивния съд. В изложението по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК към частната касационна жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по формулирани два правни въпроса от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно – необходимо ли е изрично позоваване в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК за ангажираността на трети реално задължени лица и може ли за такова посочване да се кредитира надлежно приложеният към заявлението доказателствен материал, а именно – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека; както и следва ли след като е налице доказателство да отговорността на трети реално задължени лица да се приложи разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ и се издаде заповед за изпълнение – основание за допускане до касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което по реда на чл. 292 ГПК е уеднаквена противоречивата съдебна практика по заповедното производство, в т. 8 е дадено разрешението, че заповедното производство е по същество двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в това производство въззивни определения, включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Прието е, че законът не е предвидил въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, да подлежат на касационен контрол, както и че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. В този смисъл заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Направена е аналогия и с производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание при действието на ГПК от 1952 г./отм./, уредено също като двуинстанционно с ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – заместено със заповедното производство по сега действащия ГПК от 2007 г., т.е. въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационен контрол.
Следователно, с постановяване на обжалваното въззивно определение на Варненския окръжен съд № 1484 от 11.04.2014 г., постановено по ч.т.д. № 474/2014 г. е изчерпан процесуалният ред на двуинстанционно разглеждане на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на ищеца по образуваното пред Варненския районен съд ч.гр.д.№ 16359/2013 год. и последващият инстанционен контрол пред ВКС се явява недопустим, поради което частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 12509/28.04.2014 г. на [фирма] [населено място], против въззивно определение № 1484 от 11.04.2014 г., постановено по ч.т.д. № 474/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, ТО.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ГК, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :