2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 19.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадести ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. ч. гр.д.№ 470/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Т. В. от[населено място] като правоприемник на Т. И. Николова чрез адв. М. Х. срещу определение от 12.04.2010 год., постановено по в.ч.гр.д. №175/2010 год. на Я. окръжен съд , с което е потвърдено определение № 771 от 12.04.2010 год. по гр.д. № 645/2010 год. на Я. районен съд , с което е върната исковата молба и прекратено производството в частта по предявения от Т. И. Николова инцидентен установителен иск с пр. осн. чл. 23,ал.1 СК относно недвижим имот- жилище , ведно с прилежащата избено помещение и ид. части от общите части на сградата, находящо се в сграда №2 в[населено място].
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна.
Въз основа на наведените от касатора – частен жалбоподател доводи в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК следва да бъде уточнен този относно възможността след прекратяване на брака с развод по чл. 51 СК да бъдат пререшавани въпросите относно признатото със споразумението съпритежание на правата на собственост върху вещи ,придобити по време на брака. Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото липсва съдебна практика относно приложението и правните последици на споразумението по чл. 51 СК. Представя решение №756/ 28.09.2001 год. , по гр.д. № 7/2000 год. на ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касационната частната жалба – Д. Р. Н. от[населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Застъпва становище, че соченото от касатора- частен жалбоподател основание за допустимост на касационното обжалване – 280,ал.1,т.3 ГПК не е налице доколкото е налице многобройна съдебна практика по повдигнатия от частният жалбоподател въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки нейната редовност , обуславяща процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното определение на посоченото от касатора основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не следва да се допуска.
Налице е трайна съдебна практика според която при прекратяване на брака със споразумение по чл. 99,ал.3 СК / отм./ и чл. 101 СК / отм./, с което страните са се съгласили, че определен имот или имоти и вещи, придобити по време на брака са съсобствени между страните / както в случая/ въпроса относно съпритежанието им не може да бъде пререшаван по пътя на исковете по чл. 21,ал.1 СК / отм./ , чл. 23 СК / нов/ в последващо производство. В този смисъл са Решение № 907 от 30.11.2006 год. по гр.д. № 635/2005 год. на ВКС, ІІ г.о. , Решение по гр.д. № 422/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. , Решение по гр.д. № 792/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., включително и представеното с касационната частна жалба решение. Тази практика е относима и към случаите на прекратяване на брака със споразумение по чл. 51 СК/ нов/,което принципно не се различава от характера и последиците на споразуменията по чл. 99,ал.3, чл. 101 СК.
По изложените съображения касационното обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 12.04.2010 год., постановено по в.ч.гр.д. №175/2010 год. на Я. окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: