О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 19.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.5194 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №І-26 от 15.05.2013г. по гр.д.№1350/12г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение №55/02.05.2012г. по гр.д.№574/10г. на Поморийския районен съд, с което е отхвърлен искът на С. С. Г. против Б. А. Г. по чл.30, ал.1 ЗН – за намаляване на дарение на право на строеж, извършено с нотариален акт №120 от 21.09.1987г. по н.д.№228/87г. на ПРС и възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на дарителката Б. А. Г., както и искът по чл.124, ал.1 ГПК – за установяване правото на собственост на ищцата върху 22,50% от мезонет, находящ се на втори и тавански етаж от жилищната сграда, построена в имот с идентификатор 57491.573.279.1 по кадастралната карта на [населено място].
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на Б. А. Г., б.ж. на [населено място], починала на 18.04.2009г. Ищцата е нейна дъщеря, а ответницата – внучка, заместваща в наследяването своя баща А. Г., починал през 2003г. Прието е, че през 1958г. Б. Г. е придобила право на строеж върху процесното дворно място за изграждането на сграда с площ от 80кв.м., а през 1987г. е учредила безвъзмездно на своя син А. Г. правото на надстрояване на втори жилищен етаж и тавански етаж съгласно утвърден архитектурен проект. През 1989г. наследодателката Б. Г. е прехвърлила на ищцата С. Г. с договор за издръжка и гледане първия жилищен етаж и партерния сервизен етаж от същата сграда, а през 2005г. и е продала гаража, построен в същото дворно място. Прието е, че процесната жилищна сграда е изградена след 1987г., на мястото на съществуващата преди това едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 49,40 кв.м. Изпълненото на място строителство съответства на одобрения архитектурен проект, няма пристрояване и надстрояване, което да е извън обема на този проект и следователно – извън учреденото право на надстрояване. Затова е неоснователно становището на ищцата, че е собственик на 22,50 % от мезонета по приращение към правото и на собственост върху дворното място. Независимо от това са изложени и съображения, че чл.92 ЗС ще намери приложение само ако построеното извън обема на учреденото право на строеж или надстрояване представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. За несамостоятелен обект важат правилата на чл.97 и чл.98 ЗС – той следва режима на главната вещ.
По иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗС е прието, че в масата по чл.31 ЗН се включват притежаваните от Б. Г. идеални части от възстановени земеделски земи на нейния съпруг и родители, както и извършеното от нея в полза на сина и дарение на право на надстрояване. Стойността на масата по чл.31 ЗН е 56 132лв., запазената част на ищцата е 1/3 и се покрива от наличното имущество в наследството. Затова и искът за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част е неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата. Тя счита, че след като процесният мезонет е с по-голяма застроена площ от 80 кв.м. /колкото е било правото на строеж, притежавано от Б. Г./, построеното в повече представлява приращение към правото и на собственост върху дворното място, затова тя е собственик на 8,58 кв.м. от мезонета, както и на 5,41 кв.м. от стълбището към него. Отделно от това, на основание чл.30, ал.1 ЗН, жалбоподателката имала правото да си възстанови запазената част от правото на надстрояване, която възлизала на 19,57 кв.м., или общо 33,57кв.м. по двете претенции. Поддържа, че Б. Г. не е оставила наследство, тъй като приживе се е разпоредила с притежаваните от нея земеделски земи, получени след възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и делба между наследниците. Неправилно въззивният съд включил в масата по чл.31 ЗН тези земи, а оттук неправилно приел, че искът и за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част е неоснователен. Освен това за част от земите Б. Г. нямала наследствен дял.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е приращение по отношение на надхвърления обем на безвъзмездно учредено право на надстрояване и на кого принадлежи построеното, надхвърлящо договорения обем – на суперфициара или на собственика на терена, респ. на сградата.
2. Налице ли е приращение и коя е приложимата правна норма – чл.92 или чл.97 ЗС по отношение на стълбището, откъдето се осъществява достъпът до процесния надстроен мезонет, след като за него изобщо не е учредявано право на надстрояване или пристрояване. На кого принадлежи построеното стълбище – на суперфициара или на собственика на терена, респ. на сградата.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 се поддържа по въпросите:
1. Допустимо ли е решаващият съд служебно да включи в масата по чл.31 ЗН имоти, с които наследодателката приживе се е разпоредила на възмездно основание, сделките не са оспорени и не са отменени по надлежния ред с влязло в сила решение.
2. Какъв е обемът на наследствената маса по чл.31 ЗН при положение, че наследодателят се е разпоредил приживе с цялото си наследствено имущество по възмезден начин и единствено е учредил в полза на наследодателя на ответницата по силата на дарение правото на надстрояване. Не следва ли да се счита, че така дареното право на надстрояване изчерпва целия обем на масата по чл.31 ЗН.
Ответницата в производството Б. Г. оспорва жалбата. Счита, че не са налице условия за допускането и до разглеждане по същество. Поддържа, че наследодателката Б. Г. се е разпоредила приживе с други земеделски земи, различни от тези, които са включени в масата по чл.31 ЗН.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Обжалваното решение не влиза в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл.92 и чл.97 ЗС. Посоченото от жалбоподателката решение №532/06.07.10г. по гр.д.№1459/09г. на ВКС, І ГО, е постановено при различна фактическа обстановка, затова като резултат то е различно от решението на въззивния съд. Същественото в казуса, който е стоял на разглеждане пред ВКС, е обстоятелството, че двете спорни стаи, изградени извън рамките на учреденото право на строеж, не са част от жилището в приземния етаж на сградата, построено въз основа на това право, а са извън него, в етажа под приземния. Затова ВКС е приложил чл.92 ЗС, а не чл.97 ЗС. Второто решение №778 от 16.11.10г. по гр.д.№1096/09г. на ВКС, І ГО, разглежда хипотеза, която е подобна на тази по настоящото дело. Там носителят на правото на строеж е пристроил по една стая към първия и към втория етаж от жилищната сграда. Тези стаи са станали част от жилищата на съответните етажи на основание чл.97 ЗС, а не приращение към дворното място или към правото на строеж. По подобни съображения чл.97 ЗС е приложен и в решение №370 от 02.06.10г. по гр.д.№5041/08г. на ВКС, ІІІ ГО. В настоящия случай обемът на правото на строеж за втория и таванския етаж е обвързан с утвърдения архитектурен проект. Според вещите лица изграденото на място не надхвърля броя на помещенията, предвидени с архитектурния проект и затова не може да се говори за излизане извън рамките на суперфицията. Дори ако изграденото надхвърля с няколко квадратни метра застроената площ по архитектурния проект, то е станало неразделна част от жилището на суперфициара и не може да се разглежда като приращение към правото на собственост върху дворното място. Въззивният съд е приложил същите разсъждения, каквито са изложени и във второто и третото решение на ВКС, затова липсва противоречие между тях по поставения правен въпрос. Що се отнася до стълбището към мезонета на втория и таванския етаж – то не е отделен самостоятелен обект, по отношение на който може да се приложи чл.92 ЗС, а е обща част на сградата. Следващото решение – №57 от 12.01.1960г. по гр.д.№8107/59г. на ІІІ ГО отново разглежда различен случай от настоящия – построен четвърти етаж, въпреки че суперфицията е била само за триетажна сграда. Този четвърти етаж е самостоятелен обект, затова по отношение на него е приложена презумпцията на чл.92 ЗС. Подобна е и хипотезата на последното от посочените от жалбоподателя решения – №602 от 26.06.93г. по гр.д.№165/92г. на ВС, І ГО. В настоящия случай няма самостоятелни обекти, които да излизат извън рамките на учреденото право на строеж, затова няма и противоречие между обжалваното въззивно решение и последните две решения на ВС.
Въпросите, свързани с прилагането на чл.30 и сл. ЗН, не са относими към спора по настоящото дело. Това е така, тъй като няма данни приживе наследодателката да Б. Г. да се е разпоредила в полза на ищцата С. Г. с всичките си земеделски земи и да не е оставила такива земи в своето наследство. Имотите, с които тя се е разпоредила в полза на С. Г. са различни от тези, които са били възстановени по ЗСПЗЗ на нейните наследодатели и които са били включени в масата по чл.31 ЗН. При данните по делото не може да се твърди, че съдът служебно е включил в масата по чл.31 ЗН имоти, с които наследодателката приживе се е разпоредила на възмездно основание. Ето защо поставените въпроси по чл.30, ал.1 ЗН не са определящи за изхода на спора по настоящото дело и не може по тях да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №І-26 от 15.05.2013г. по гр.д.№1350/12г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: