О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 19.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1069/2018 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Т. С. чрез неговия процесуален представител адв. Сн. С. против въззивно решение № 7081 от 25.10.2017 г. по в.гр.д. № 8387/2016 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решение № 5726 от 03.05.2016 г. по гр.д. № 42124/2013 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е намалено с 2/24 ид. части завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 09.10.2012 г., с което наследодателят Т. П. С. се е разпоредил в полза на Т. Т. С. с 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ УПИ ІІ-9 от кв. 288а по плана на [населено място], м.”Еврейски гробища”, находящ се на [улица], целият с площ 200 кв.м, заедно с двуетажната жилищна сграда от 68.30 кв.м, състояща се на всеки етаж от две стаи, хол, кухня, антре и сервизни помещения, с мазе под цялата сграда, и 3 бр. гаражи на 50 кв.м, като е възстановена запазената част от наследството на завещателя на Е. Т. С. в размер на 2/24 ид. части, и е допуснал извършването на съдебна делба на описания недвижим имот между съделителите Т. Т. С., Е. Т. С., Г. Г. Б. и С. С. М. при права: 10/24 за Т. С., 8/24 за Е. С., 3/24 ид. части за Г. Б. и 3/24 ид. части за С. М..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разгледал възражението по чл. 30, ал.1 ЗН, заявено от ответника по иска за делба Е. Т. С., в нарушение на разпоредбата на чл. 269 ГПК, тъй като същият не е обжалвал с въззивна жалба първоинстанционното решение, както и че в нарушение на чл. 266, ал.1 ГПК въззивният съд е указал на този ответник да представи доказателства за обема на наследствената маса по чл. 31 ЗН, събирането на които е било преклудирано.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ За предметния обхват на произнасяне на въззивната инстанция и конкретно допустимо ли е въззивната инстанция служебно да въвежда по своя преценка като предмет на въззивното производство претенция, която е била отхвърлена и в тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано. 2/ Може ли въззивната инстанция да се произнася в хипотеза на липсващо решение на първоинстанционния съд, т.е. при липса на предмет на въззивен контрол. Твърдението е, че тези въпроси осъществяват основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се също и на основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация Е. Т. С. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и на чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство Т. Т. С., С. С. М. и Г. Г. Б. са предявили против Е. Т. С. иск за делба на недвижим имот, представляващ УПИ ІІ-9 от кв. 288а по плана на [населено място], м. ”Еврейски гробища”, находящ се на [улица], целият с площ 200 кв.м, заедно с двуетажната жилищна сграда от 68.30 кв.м, състояща се на всеки етаж от две стаи, хол, кухня, антре и сервизни помещения, с мазе под цялата сграда, и 3 бр. гаражи на 50 кв.м. За да обосноват наличието на съсобственост са се позовали на саморъчно завещание от 09.10.2012 г., с което Т. П. С. е завещал на своя син Т. Т. С. 1/2 ид. част от този имот, на сина си Е. Т. С. – 1/4 ид. част, и на Г. Г. Б. и на С. М. общо 1/4 ид. част.
С отговора на исковата молба ответникът Е. Т. С. е изразил становище, че искът за делба е основателен, но е направил възражение за намаляване на завещанието по реда на чл. 30, ал.1 ЗН, тъй като същото накърнява запазената му част от наследството на завещателя.
С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е възложил в доказателствена тежест на двете страни по делото да докажат наличието на съсобственост върху процесните имоти, а в тежест на ответника Е. С. – качеството си на наследник по закон със запазена част, както и че завещанието на наследодателя накърнява тази запазена част.
Тезата на ответника е била, че по своя характер завещанието е универсално, тъй като наследодателят не е притежавал друго имущество извън това, с което се е разпоредил. В първото по делото съдебно заседание пълномощникът на ищците е заявил, че на тях не им е известно наследодателят да е притежавал други имоти.
С решение № 5726 от 03.05.2016 г. първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от Т. Т. С., Г. Г. Б. и С. С. М. против Е. Т. С. иск за делба. Приел е, че от събраните по делото доказателства не може да се състави пълна и точна индивидуализация на делбените имоти чрез определяне на техния вид, структура, площ, граници, съседи и административен адрес, а без тези белези делбените имоти не могат да бъдат описани в диспозитива на решението за допускане на делба. Само поради това е приел, че искът за делба на описания в исковата молба имот е неоснователен.
Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба от Т. С., С. М. и Г. Б. с оплакване за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 10 ГПК във вр. с чл. 146 и чл. 236, ал.2 ГПК, и необоснованост.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза въззивният съд е приел, че заявеният за делба недвижим имот съществува и представлява годен обект на правото на собственост. Първоначално през 1985 г. завещателят е придобил чрез замяна дворното място, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда. Впоследствие въз основана на издадено през 1988 г. разрешение за строеж е преустроил таванският етаж в жилище, а през 1994 г. е изградена работилница за В и К услуги. Към настоящия момент сградата е на два етажа, с три входа, като първият етаж се състои от стълбищна клетка, в част от която има изграден санитарен възел; входно антре, преходен вестибюл, самостоятелна стая, кухня и тераса към улицата, а вторият етаж – от коридор, хол- стая, санитарен възел, килер, тераса и балкон. След направения положителен извод за наличието на самостоятелен обект на правото на собственост, годен за делба, въззивният съд е обсъдил и заявеното чрез възражение от съделителя Е. С. искане на намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за възстановяване на неговата запазена част. Приел е, че делбеният имот, предмет на завещанието, изчерпва цялото имущество на завещанието, поради което същото има характер на универсално завещание, а не на завет. В тази хипотеза запазената част на наследника се определя по правилата на чл. 29 ЗН и се възстановява като дробна част от наследството, без да се формира маса по чл. 31 ЗН. Съобразявайки, че на основание чл. 29, ал.1 ЗН запазената част на съделителя Е. С. е в размер на 1/3 / 8/24/ от наследството, а по завещание от наследодателя той получава 1/4 /6/24/ , въззивният съд е приел, че извършеното в полза на другия наследник по закон Т. С. завещание на 1/2 ид. част /12/24/ накърнява запазената част на ответника с 2/24 ид. части.
След проследяване на извършените от съда и от страните процесуални действия, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси. Първият въпрос не кореспондира с данните по делото, тъй като видно от първоинстанционното решение, същото не съдържа диспозитив за отхвърляне на заявеното чрез възражение от съделителя Е. С. искане за намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за възстановяване на запазената му част. Доводите на касатора, че след като искът за делба е отхвърлен, то следва да се приеме, че е отхвърлено и обуславящото възражение на ответника по чл. 30, ал.1 ЗН, не могат да бъдат споделени. Основанията за отхвърляне на иска за делба може да бъдат различни – несъществуване на вещта, липса на съсобственост, недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на вещта. Допускането на съдебна делба във всички случаи предполага да бъде установено съществуването на вещта, чиято делба се иска. Въпросите налице ли е съсобственост, между кои лица и квотите им в съсобствеността са последващи въпроси, обсъждането на които е предпоставено от положително установяване наличието на вещта, предмет на иска за делба. Несъществуващи вещи не могат да бъдат предмет на делба, затова когато съдът приеме, че е поискана делба на такава вещ, той отхвърля иска. В тази хипотеза делбеният съд не дължи произнасяне по преюдициалния спор по чл. 30, ал.1 ЗН, ако правото да се иска намаляване на завещание или дарение е упражнено чрез възражение, а не чрез иск. Това произтича от самата същност на възражението като средство за правна защита на материални права.
В случая първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба, защото е приел, че не може да се състави пълна и точна индивидуализация на делбените имоти чрез определяне на техния вид, структура, площ, граници, съседи и административен адрес, а без тези белези делбените имоти не могат да бъдат описани в диспозитива на решението за допускане на делба, т.е. обект на правото на собственост с характеристиките, описани в исковата молба, не съществува. С подадената от ищците въззивна жалба против това решение спорът за делба е пренесен пред въззивната инстанция в неговата цялост – за кои имоти, между кои лица и при какви права следва да се допусне делбата, тъй като съгласно чл. 344 ГПК с решението по допускане на делбата съдът е задължен да се произнесе по тези въпроси. В този смисъл не може да се поддържа, че след като е разгледал възражението на ответника за намаляване на завещанието до размера, необходим за възстановяване на запазената му част, въведено своевременно с отговора на исковата молба, въззивният съд е излязъл извън предмета на делото, очертан с въззивната жалба. При определяне предмета на делото пред въззивния съд следва да се има предвид и особеното правно положение, което имат съделителите в производството по съдебна делба – едновременно на ищци и на ответници.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 269 ГПК не може да обоснове наличието на основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е постановено по сходни казуси. Съдебната делба е уредена от закона като особеното исково производство и правомощията на въззивната инстанция при обжалване на първоинстанционно решение за отхвърляне на иска за делба следва да бъдат съобразявани със спецификите на това производство.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При положение, че по делото не е установено завещателят да е притежавал друго имущество, освен завещания на страните недвижим имот в [населено място] – дворно място с къща и гаражи, изводът на въззивния съд, че завещанието е универсално и поради това възстановяването на запазената част на наследника Е. С. следва да се извърши като дробна част от наследството на наследодателя, не сочи на явна неправилност на решението.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторът Т. Т. С. следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на Е. Т. С. направените разноски за защита пред ВКС в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, доказани с приложения към същия Договор за правна защита и съдействие серия А № 568734.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7081 от 25.10.2017 г. по в.гр.д. № 8387/2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т. Т. С. да заплати на Е. Т. С. сумата 500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: