2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
гр. София, 19.09.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното К. Н. ч. т. д. N 1763 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца В. Г. Г. срещу определение № 2079 от 21.06.2019г. по в.ч.гр.д. № 832/2019г. на Апелативен съд – София, с което се оставя без уважение частната жалба на ищеца срещу определение № 371 / 21.01.2019г. по т.д. № 36/2019г. на Софийски градски съд за връщане на исковата му молба по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ срещу З. Т. П., действащ като ЕТ „Б.- ДД-З. П.”, за установяване на недопустимост на вписването, с което се заличава ЕТ „М.- МД-М. Д.” и се вписва ЕТ „Б.-ДД-Д. Д.”, както и за установяване недопустимост на вписването на ЕТ „ Б.-ДД- З. П.” като правоприемник на ЕТ „Б.-ДД-Д. Д.”, съответно при условията на евентуалност – установяване несъществуването на вписано обстоятелство, както и да бъде постановено заличаване на вписванията.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, с оглед на което иска отмяната му.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение относно прекратяване на предявени искове за установяване недопустимост на вписването / съответно за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър, апелативният съд е приел, че липсва правен интерес за ищеца от предявяване на исковете, за който съдът следи служебно, тъй като е от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск. Посочено е, че ищецът извежда правният си интерес от твърдението, че ако исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ бъде уважени и вписванията заличени, ще отпадне процесуалната легитимация на З. П. като ищец по заведения от него иск за собственост срещу В. Г. и това дело ще бъде прекратено, което ще даде възможност да се проведе изпълнение по влязлото в сила решение по чл.108 ЗС срещу М. Д., по което ищец е и Г.. Изложени са съображения, че заличаването на вписванията на исканите обстоятелства няма да доведе до благоприятни последици за ищеца, тъй като няма да рефлектира в неговата правна сфера. Заличаването на двамата еднолични търговци, като последица от уважаването на предявените искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, няма да се отрази на процесуалната легитимация на З. П., който е предявил иск за собственост против ищеца. Едноличният търговец няма различна правосубектност от физическото лице и евентуалното заличаване на З. П. като ЕТ „Б. – З. П.” не води до отпадане на правосубектностат му, съответно до загуба на надлежна процесуална легитимация по предявения от него иск за собственост.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на спора правни въпроси: „1/ Може ли да се зачете частното завещателно разпореждане, ако ЕТ „Б. – ДД-Д. Д.” реално не е съществувал към датата на съставяне на завещанието и към датата на откриване на наследството, респективно не е съществувало търговското предприятие /заявлението за регистрация е подадено от мъртъв човек и регистрацията на ЕТ е извършена един месец след неговата смърт/ и как този факт рефлектира върху активната легитимация на ответника като негов бенефициер по завещанието?; 2/ Вписването на несъществуващ правен субект като ЕТ „Б. – ДД-Д. Д.” може ли да детерминира съществуването на търговско предприятие, което е предмет на завета?; 3/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него факти, и без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения, защо ги отхвърля и без да прецени тяхната взаимна логическа връзка? Частният касатор не сочи коя допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК обуславя допускането на касационния контрол.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Въззивната инстанция е основала обжалвания акт на съображения за липса на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск – правен интерес на ищеца от завеждането на исковете, така както той е очертан от него в исковата молба. Във връзка с изложените от апелативния съд мотиви за липса на правен интерес от исковете касаторът не е поставил въпрос. Формулираните от него въпроси не са обусловили изхода на спора, поради което не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, но дори то да беше налице, атакуваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като липсва позоваване от страна на жалбоподателя на някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2079 от 21.06.2019г. по в.ч.гр.д. № 832/2019г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.