3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
Гр.София, 02.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2897 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място] срещу определение № 529/06.08.15г., постановено по ч.т.д.№ 513/15г. от Варненския апелативен съд за оставяне без уважение на частната му жалба против определение № 2341/06.07.15г. по т.д.№ 688/14г. на Варненския окръжен съд, с което не е допуснат до разглеждане предложеният оздравителен план с вх.№ 18691/15.06.15г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Синдикът на дружеството в производство по несъстоятелност Т. И. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ е обявено в Търговския регистър на 05.05.15г., като срокът по чл.698, ал.1 ТЗ за предлагане на оздравителен план изтича на 05.06.15г. Оздравителният план, предложен от длъжника, е постъпил във Варненския окръжен съд на 15.06.15г., като е бил изпратен по пощата. Съдът е дал указания на длъжника да уточни датата на изпращане на пощенската пратка и да представи доказателства за това с оглед на обстоятелството, че на пощенското клеймо е видна дата 15.06.15г. Длъжникът е направил уточнение, че оздравителният план е изпратен на 03.06.15г., но не е ангажирал доказателства, от които да се установи тази дата, поради което правилно окръжният съд не е допуснал плана до разглеждане.
Частният жалбоподател поставя въпросите: „Допустимо ли е при фактически пречки на съда за четимост на дата на доказателствено средство от значение за изчисляване на законов срок, което обстоятелство не се дължи на пропуск на задължена в процеса страна, същите фактически пречки да се разглеждат в нейна вреда?” и „Изключено ли е приложението на разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК при изпълнение на разпоредбата на чл.698, ал.1 ТЗ?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос за приложението на разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК не попада в приложното поле на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК, тъй като първоинстанционният и въззивният съд са приели, че е допустимо оздравителният план да може да се депозира по пощата, при което от значение за спазване на срока по чл.698, ал.1 ТЗ е датата на пощенското клеймо. В представеното с частната жалба решение № 139/08.07.10г. по т.д.№ 964/09г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че процесуалната норма на чл.62, ал.2 ГПК не се прилага по аналогия, но по отношение на срока по чл.194, ал.2 ТЗ за упражняване на предимственото право на акционерите за придобиване на нови акции в процедура за увеличение на капитала. От една страна, това е частна хипотеза и не следва да се прилага в случая, а от друга страна, частният жалбоподател не поддържа довод за изключване на приложението на разпоредбата по чл.62, ал.2 ГПК при депозиране на оздравителен план по пощата. В този смисъл разрешеният въпрос е в съответствие и с тезата на касатора и не е обосновано противоречие с практиката на ВКС.
Първият поставен въпрос е от значение за изчисляване на срока за депозиране на оздравителния план. В цитираното от частния жалбоподател решение № 440/31.05.10г. по гр.д.№ 1504/09г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че при спор относно датата на подаване на пощенската (куриерската) пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставена върху пратката дата, а пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не следва да се разглеждат в тяхна вреда. В конкретния случай въззивният съд е приел за дата на подаване на исковата молба датата на постъпването й в съда, а не датата на куриерската товарителница, върху която липсвали заверки на служители. Дадените указания от ВКС на въззивния съд са за разпределение на доказателствената тежест и за събиране на доказателства за установяване на датата на изпращане на пратката с исковата молба в съда.
Обжалваното въззивно определение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС, тъй като са дадени указания за установяване на датата на изпращане на пощенската пратка, предвид на съществуването на пощенско клеймо върху плика с дата след изтичане на срока по чл.698, ал.1 ТЗ. В този смисъл първоинстанционният съд не е създал пречки на страната за упражняване на процесуалните й права съобразно с практиката на ВКС. В посоченото решение не е застъпено разбирането, че срокът следва да се счита за спазен във всички случаи на изпращане на документи по пощата.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 529/06.08.15г., постановено по ч.т.д.№ 513/15г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.