3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
ГР. София, 21. 05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.05.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1727/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Силистренски окръжен съд по гр.д. №297/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Д. Д. срещу дружеството иск по чл.49 от ЗЗД – за обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 540 лв., представляващи стойността на посочените собствени на ищеца музикални инструменти, изгорели при пожар в стопанисваното от ответника заведение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 – 3 ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона и решени в противоречие с практиката на ВКС въпросите/ уточнени и конкретизирани от ВКС, за да се избегнат повторения и групирани по вид и съдържание/:
І.Допустимо ли е съдът в мотивите си да обоснова решението си със заключение на експертиза по прекратеното досъдебно производство и по искане на ищеца да разпитва експерта в качеството му на свидетел по делото? При противоречие между гласните доказателства следва ли съдът да посочи кои кредитира и защо? Задължен ли е съдът при преценка на доказателствата да съобрази логическите и опитни правила? Какъв е редът за определяне на обезщетението за погинали дв. вещи, ако не са индивидуализирани с характеристики, модел и производител и следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице за стойността на тези вещи или следва да го обсъжда с останалите доказателства по делото? Допустимо ли е със св. показания да се доказва договор на стойност над 5000 лв. / за синтезатора „Я.”/.
ІІ.Ако се установи, че пожарът в помещението е предизвикан от необезопасен комин, от кого следва да се понесе отговорността за вредите от него – от собственика, от наемателя или от лицата, които са извършили строително – ремонтните работи и допуснали нарушенията на противопожарните правила? Възможно ли е отговорността да бъде понесена от единия собственик на вещта, ако тя не е негова индивидуална собственост?
По първата група въпроси: За причината за пожара в процесното помещение – бистро, ОС се е позовал на експертизата от досъдебното производство, но при безспорност относно установеното с нея – видно от исковата молба и отговора на ответника [фирма]. Наред с това е разпитал свидетели на пожара – вкл. инструктор, извършващ проверки за пожарната безопасност в заведенията. Решаващият му извод за вина на служители на ответното дружество не е свързан с възникването, а със соченото от ищеца поведение на персонала на заведението при възникналия пожар – настъпила паника, опит за гасене с подръчни средства и късно обаждане на противопожарната служба, така че пожарът се е разпространил и е нанесъл процесните щети. Свидетелските показания са преценени поотделно и в съвкупност с останалите събрани доказателства, като е посочено какво съдът приема за установено и въз основа на кои от доказателствата. Така са спазени изискванията на ППВС №1/53 г. и ТР №1/4.01.01 г.
Движимите вещи, за които се иска обезщетение са индивидуализирани в исковата молба по вид, марка и характеристики, както и с година и място на закупуване. Разпитани са и свидетели за притежаваните от ищеца и изгорели в заведението на ответника вещи, които също са ги описали по вид и характеристика. Стойността на вещите е определена с помощта на вещо лице, което ги е оценило при данните по делото за вид, марка, техническа характеристика и година на закупуване, като е отчетено и затруднението при оценката от липсата на пълни данни за някои от вещите. Експертизата е обсъдена от ОС, заедно с другите доказателства по делото – съвпадащите св. показания за притежаваната от ищеца, владяна от него техника. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът е закупил и притежавал изгорелия при пожара синтезатор „Я.”, но стойността му е посочена в заключението на вещото лице, след проверка в съответните магазини и отчетена амортизация.
Така въпросите от първата група не са решени в противоречие с цитираната практика на ВКС и съдилищата. Дали и защо съдът е приел по-висока цена на вещите от посочената в експертното заключение е оплакване за необоснованост на въззивното решение – осн. по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не го обсъжда в това производство.
Втората група въпроси са извън предмета на спора – в случая е осъдено стопанисващото заведението дружество, чиито служители са проявили бездействие при изпълнение на правилата за бързо овладяване и потушаване на пожара. Искът срещу отв. П.Н., като съсобственик на имота, е предявен като евентуален – ако не се уважи иска срещу дружеството – сега касатор, и затова не е разгледан.
Основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК не се установяват по поставените въпроси, а това по т.3 не е обосновано откъм специфичните му допълнителни основания, посочени в ТР №1/19.02.10 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Силистренски окръжен съд по гр.д. №297/14 г. от 23.12.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: