5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 860/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№576
гр.София, 22.08.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 860/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 1009/15.06.2012 год., постановено по гр.дело № 4121/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав от 29.07.2011 год. по т.дело № 1878/2008 год. в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл. 208, ал.1 КЗ и е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма], [населено място] сумата 15 006,40 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „автокаско” както и обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 1 480,23 евро, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените материалноправни и процесуални въпроси, които според него са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на приложените към жалбата р.№ 470/16.01.2012 год. по гр.дело № 1318/2010 год. на ГК, ІV г.о. и р.№ 72/12.03.2010 год. по гр.дело № 905/2009 год. на ГК, ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Навежда доводи за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос: налице ли е покрит риск по застрахователния договор предвид изричната уговорка в р.ІІІ т.1.1 от ОУ към застраховка „автокаско”, че не се покриват загуби по МПС управлявано от неправоспособен водач с оглед безспорно установения по делото факт, че към момента на ПТП водачът е бил с отнет контролен талон.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат М.А. от САК изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 2 500 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение по приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 13.09.2012 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен предявеният иск по чл.208 КЗ, както и претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, която има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел за установено, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договор за застраховка „автокаско” на процесния лек автомобил съгласно застрахователна полица № 628313/01.01.2007 год. и добавък № 1/14.12.2007 год. към нея с оглед настъпилата промяна на собствеността на застрахованото МПС. Безспорно е също, че на 14.11.2007 год. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което на автомобила са нанесени повреди, отстраняването на които е технически възможно, но икономически неизгодно, тъй като разходите за ремонт биха надхвърлили стойността на автомобила към момента на катастрофата. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че на основание чл.208 КЗ застрахователят дължи застрахователно обезщетение до размера на уговорената сума в застрахователната полица. Прието е за неоснователно, с оглед данните по делото, възражението на ответника за изключен риск по смисъла на т.1.1 от раздел ІІІ на ОУ на ЗД”Б. инс”/според която не се покриват загуби или повреди на МПС в резултат на управление от неправоспособен водач или без валидно свидетелство за управление на МПС за територията на РБългария/ поради факта, че шофьорът не е притежавал контролен талон към момента на ПТП. Съдът обосновава правния си извод, че правоспособността на водача не зависи от притежаването на контролния талон към свидетелството за управление на МПС с аргумент от разпоредбите на чл.165, ал.4 ЗДВ и чл.4 от Наредба № 1-139/16.09.2002 год., според които основание за загубване на придобитата правоспособност за управление на МПС е отнемането на всички контролни точки от водача, което се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Съгласно чл.7 от цитираната Наредба, отнемането на свидетелството за управление на МПС по чл.157, ал.4 ЗДвП се извършва с издаване на заповед за принудителна административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП, каквато в случая не е налице. Данните по делото сочат, че към момента на ПТП на водача са били отнети с влезли в сила наказателни постановления общо 15 контролни точки от нормативно определения максимален размер от 39 контролни точки.
При тези данни изложеният от жалбоподателя процесуален въпрос относно задължението на съда при постановяване на решението да обсъди доводите и възраженията на страните и да прецени всички доказателства е релевантен по делото, но по отношение на него не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В този смисъл са и приложените към жалбата две решения на ВКС, ГК по гр.дело № 1318/2010 год. на ІV г.о. и по гр.дело № 905/2009 год. на ІІ г.о., както и р. по гр.дело № 510/2011 год. на ІІ г.о.; р. по гр.дело № 761/2010 год. на ІV г.о. – всички постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и въз онова на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия на съда са в съответствие с процесуалния закон и цитираната практика на ВКС. Що се отнася до конкретните изводи направени в резултат на извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност предвидени в чл.281, т.3 ГПК. В тази връзка изводите, до които е достигнал въззивния съд не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол.
Въпросите налице ли е покрит риск предвид изричната уговорка в р.ІІІ т.1.1 от ОУ към застраховка „автокаско”, че не се покриват загуби по МПС, управлявано от неправоспособен водач с оглед факта, че към момента на ПТП водачът е бил с отнет контролен талон са поставени за обсъждане в производството по чл.288 единствено с цел проверка правилността на изводите на въззивния съд относно конкретни факти свързани с отнетите контролни точки от талона на водача на процесното МПС. В разпоредбата на чл.157, ал.4 ЗДвП е предвидено, че основание за загубване на придобитата правоспособност е отнемането на всички контролни точки от водача, което съгласно чл.4 от Наредба № 1-139/16.09.2002 год. се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В случая с оглед данните по делото, към момента на процесното ПТП на водача са били отнети общо 15 контролни точки от нормативно определения максимален размер от 39 контролни точки. В тази връзка с влязло в сила на 24.01.2012 год. съдебно решение на СРС от 08.12.2011 год. по гр.дело № 62349/2010 год. е признато за установено по отношение на СДВР, че издаденото от отдел „Пътна полиция” на СДВР удостоверение рег.№ Г 8352/17.06.2010 год. /на което се позовава ответника по делото/ е неистински документ – с невярно съдържание в частта му че „към 14.11.2007 год. по силата на закона лицето М. А. е загубило правоспособността си като водач на МПС, тъй като са му били отнети всички контролни точки”. При тези фактически данни поставените въпроси са ирелевантни за изхода на делото.
Ирелевантен е и въпросът може ли да се присъжда обезщетение в чужда валута, без да се определи курса, по който се обменя. Така поставеният въпрос не е бил спорен по делото и по него липсва произнасяне от съда, поради което с оглед указанията дадени в т.1 от ТР № 1/2009 год. не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени поисканите и направени съдебни разноски в размер на сумата 2 500 лева адвокатско възнаграждение по представения към отговора му договор за правна защита и съдействие от 13.09.2012 год.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1009/15.06.2012 год., постановено по гр.дело № 4121/2011 год.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 2 500/две хиляди и петстотин/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: