О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
гр. София, 26.11.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2447 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Е. В. З. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Ил. И., обжалва в срок въззивното решение от 12.02.2018 год. по гр. д. № 12328/2017 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 25.05.2017 год. по гр. д. № 29232/2011 год. на Софийския районен съд в частта, с която е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателното разпореждане на И. В. З., починал на 10.07.2015 год., извършено със саморъчното му завещание от 15.03.2011 год. в полза на Е. В. З. в размер на 1/4 ид. ч., възстановeна е запазената част на В. И. Д. от наследството му в размер на 1/4 ид. ч. и е допуснато извършването на делба на поземления имот с идентификатор 68134.1939.371 по кадастралната карта на [населено място], с адрес [населено място], район „В.”, [улица], с площ 1 405 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 68134.1939.371.1, с площ 83 кв. м., състояща се от приземен, първи и втори етажи, при квоти 1/4 ид. ч. за В. И. Д. и 3/4 ид. ч. за Е. В. З..
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това искът за делба бъде отхвърлен, с присъждане на разноските, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поддържаните съображения са за недоказаност на твърдението на ищцата за накърняване на запазената й част от наследството на И. З., както и за нарушение на чл. 31 ЗН с оглед направения от съда извод за липса на необходимост да се образува наследствената маса при наличие на универсално завещание.
В приложеното изложение касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК, като ги обосновава с противоречие с практиката по формулираните въпроси: 1. При претендиране възстановяване на запазена част от наследник по закон, необходимо ли е събиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, когато в полза на един от наследниците по закон е оставено универсално завещание? 2. В чия тежест е доказването на извършени в полза на наследник по закон дарения и/или завети – в тежест на ищеца, който прави възражение за възстановяване на запазена част или в тежест на ответника, в чиято полза е универсалното завещание? 3. Длъжен ли е въззивният състав да мотивира решението си или може да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд?
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация В. И. Д., чрез пълномощника й адв. Р., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по съображения за липса на посочена съдебна практика, на която да противоречи въззивното решение по поставените в изложението правни въпроси. Излага и съображение за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за платеното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е възстановена запазената част на В. Д. в размер на 1/4 ид. ч. от наследството на баща й И. З., като е намалено до този размер завещателното му разпореждане и е допусната съдебна делба на делбения имот в [населено място] между ищцата при горния дял и ответницата Е. З. с дял 3/4 ид. ч., въззивният съд приел, че процесният имот е бил индивидуална собственост на наследодателя на страните И. З. /видно от данните по делото за предходното дело, приключило с решение № 104 от 24.06.2015 год. по гр. д. № 5871/2014 год. ВКС, І г. о., по повод на което настоящето е било спряно, частта от спорния имот, предмет на завещанието в полза на ищцата е върнат в наследството на завещателката, наследодател на И. З./. След смъртта на И. З. в хода на производството /на 10.07.2015 год./ ползващата се от оставеното от него завещателно разпореждане от 15.03.2011 год. относно цялото му имущество, поради което и имащо характер на универсално такова, ответница Е. З. е призована към наследяване като негов наследник – преживяла съпруга, поради което и не е необходимо предявилата иска по чл. 30, ал. 1 ЗН ищца, негова дъщеря, да е приела наследството му по опис /чл. 30, ал. 2 ЗН, ТР № 3/2013 год., т. 4 ОСГК на ВКС/. С оглед универсалния характер на завещателното разпореждане не е необходимо образуване на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а съобразно чл. 32 ЗН разпореждането се намалява с дробната част, представляваща накърнената запазена част на ищцата от наследството на завещателя, определена съгласно чл. 29, ал. 3, изр. 3 ЗН в размер на 1/4 ид. ч. До този размер съдът е намалил завещателното разпореждане на наследодателя И. З., възстановил е същата в правната сфера на ищцата и допуснал делбата на имота при горните дялове между нея и преживялата съпруга на наследодателя, при липса на заявено възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН от другия му низходящ.
Първият от поставените от касаторката въпроси е обуславящ извода на въззивния съд, но касационно обжалване не следва да се допуска на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е посочена нито задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, нито практика на ВКС, които да противоречат на приетото от въззивния съд /т. 1/, нито такива актове на Конституционния съд или на СЕС /т. 2/. Напротив, налице е съдебна практика, приемаща същото разрешение по въпроса – в решение № 82 от 16.03.2011 год. по гр. д. № 221/2010 год. на ІІ г. о. на ВКС е прието, че при универсалното завещание, което придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл. 31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в горната разпоредба, се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството. Разпоредбата по чл. 31 ЗН намира приложение само в хипотезите на разпореждане на наследодателя с конкретни имоти посредством дарение или завет, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение.
В този смисъл е установената съдебна практика, обективирана и в други решения на ВКС – напр. решение № 187 от 20.04.2011 год. по гр. д. № 1780/2009 год. І г. о., решение № 57 от 7.05.2014 год. по гр. д. № 5702/2013 год., І г. о., решение № 580 от 2.08.2010 по гр. д. № 1315/2009 год., І г. о. цитирано от първоинстанционния съд и др. В нея се приема, че когато запазената част е накърнена с универсално завещателно разпореждане, намаляването на завещанието и съответно възстановяването на запазената част се извършва в дробна част, равна на запазената част на наследника. Така се е произнесъл и въззивният съд по поставения правен въпрос.
Вторият въпрос не е обуславящ изводите в обжалваното решение, доколкото данни за дарения или завети от наследодателя липсват като релевирани факти, а оттук и неотносим се явява въпросът за това чия е доказателствената тежест да ги установи. Неотносим се явява и процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си или да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд /№ 3 в изложението/, доколкото изложените от касатора съображения за поставянето му са оплакванията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Последното не е предмет на обсъждане във фазата по допускане на касационно обжалване. Извън горните съображения за неотносимостта на тези два въпроса като общо основание, не е налице и поддържаните специални предпоставки – наличие на противоречие с посочените практика и актове, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство касаторката следва да заплати на ответницата направените в него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 919 от 12.02.2018 год. по гр. д. № 12328/2017 год. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, по подадената от Е. В. З. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Ил. И. касационна жалба против него.
Осъжда Е. В. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3 да заплати на В. И. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ет. 2 ап. 5 разноски за настоящето производство в размер на сумата 800 лв. /осемстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: