3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.576
С. 26.06.. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 268/2011 г.
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), представлявано от синдика, срещу определение № 1976 от 13.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 1762/2010 г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено определението от 24.09.2010 г. по т.д.№ 33/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд. С това определение първоинстанционният съд е прекратил производството по предявените от синдика на [фирма] /н/ срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 16 666.67 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 9 118.29 лв. и е изпратил делото по подсъдност на Кюстендилския районен съд.
Частният жалбоподател подържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, тай като предявените искове са за попълване масата на несъстоятелността и родово компетентен да се произнесе по тях е окръжният съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за родовата подсъдност по облигационните искове за попълване масата на несъстоятелността. Приложил е Определение № 309/2008 г. на ВКС по ч.т.д.№ 312/2008 г., І т.о.; Определение № 479/2008 г. на ВКС по ч.т.д.№ 339/2008 г., ІІ т.о. и Определение № 267/2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 139/2009 г., ІІ т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и подържаните от частния жалбоподател доводи, съобразно компетенциите си по чл.274, ал.3 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, но независимо от редовността й, не се налице предпоставките да допускане на касационното му обжалване.
Посочените съдебни актове не съдържат произнасяне по въпроса за родовата подсъдност на облигационните искове, предявени от синдика за попълване масата на несъстоятелността, което обуславя извод, че основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК не е налице. С цитираните съдебни отделните състави на търговска колегия на ВКС са се произнесли по въпроса за предварителното внасяне на държавна такса по тези искове и приложимостта на разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ по отношение на тях.
Нормата на чл.621а, ал.2, т.2 ТЗ, предвиждаща особена родова подсъдност е ясна и непротиворечиво прилагана от съдилищата. Иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД подлежи на разглеждане като първа инстанция от окръжния съд като съд по несъстоятелността, само ако е обусловен от провеждането на някой от специалните искове. Във всички останали хипотези на общо основание се прилагат правилата за местна подсъдност, с които е съобразено въззивното определение.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице приложното поле на чл.280, ал.1 т.1 ГПК по отношение на посочения правен въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1976 от 13.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 1762/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: