ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 576
София, 27.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6801 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.Б. като процесуален представител на П. Д. Д. от [населено място], област П., срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 14.VІІ.2014г. по в.гр.д. № 396/2014г.
Ответницата по касационната жалба Л. Г. Б. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Н.М. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ взе предвид следното:
С решението си от 14.VІІ.2014г. ПОС е отменил решението на Пещерския РС от 13.ІІ.2014г. по гр.д. № 776/2013г. и вместо него е постановил друго, с което е приел за установено по отношение на П. Д. Д., че в полза на Л. Г. Б. съществуват вземане в размер на 10000лв., представляващи невърната заемна сума по сключен между тях на 02.ІХ.2011г. договор за заем, и мораторна лихва в размер на 1526.25лв. за периода 01.І.2012г. – 27.І.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.VІ.2013г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено по делото сключването на 02.ІХ.2011г. между страните на писмен договор за предоставяне от ищцата на ответника на 10000лв. заем. Договорът е представен, като съдържанието му е изложено на две страници. В чл.1 ал.3 ясно и недвусмислено е уговорен начинът на получаването на сумата от заемателя – чрез превод от банковата сметка на сина на заемодателката Н. Б.Б. по банковата сметка, посочена от заемателя, която е собственост на трето лице И. Д.П.. Уговорката е изпълнена точно от заемодателката чрез платежно нареждане с посочено в него основание за плащане „за П. Д. – заем”. Тя е била упълномощена от сина си с нотариално заверено пълномощно от 20.V.+2011г. да извършва всякакви действия на разпореждане с откритите на негово име банкови сметки, вкл. да тегли суми без ограничение, да нарежда преводи, упълномощаването е генерално и то не изключва възможността да предоставя парични средства от свое име в заем. Уговореният срок за връщане на заема е 31.ХІІ.2011г. Договорът е подписан от страните само под текста на страница втора, но липсва оспорване на съдържанието му от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба, поради което договорът следва да се обсъжда със съдържание в представения му вид наред с останалите доказателства. В представената по делото разписка от 21.ІХ.2011г., подписана от П. Д., той декларира, че е получил сумата 10000лв. от ищцата, което представлява признание на неизгоден за него факт. Ирелевантно е отразеното в тази разписка за какво ще бъде използвана сумата. Установено е по делото и реалното предаване от заемодателката на заемателя на заетата сума. Ищцата е изпълнила точно задълженията си по договора, но ответникът не е върнал заетата сума.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на П. Д. Д. се иска отговор на въпроса дали оспорването на доказателство по реда на чл.183 ГПК следва да бъде взето предвид при определяне на срока по чл.193 ал.1 ГПК, тъй като по него липсвала практика. В противоречие с трайно установената практика /сочат се едно решение на ВКС от 2007г. и едно решение на ВКС, постановено по реда на сега действащият ГПК/ въззивният съд оценил като годно доказателствено средство представеният договор, въпреки че първата му страница представлява неподписан частен документ. В. решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС, че договорът за заем е реален /сочи се практика/. Релевирани са и съображенията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос е неотносим. По него въззивният съд не се е произнесъл, тъй като няма преценка и формирани изводи за това дали оспорването на доказателство по реда на чл.183 ГПК следва да бъде взето предвид при определяне на срока по чл.193 ал.1 ГПК. Приетото в тази насока от съда се изразява в това, че съдържанието на договора за заем не е оспорено от ответника, сега касатор, в срока за отговора му на исковата молба. Произнасянето по въпрос, обусловило този извод, не е релевирано като основание за допускане на касационно обжалване, при което не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
По втория релевиран в изложението правен въпрос със сочената и представена практика /решение на ВКС V ГО по гр.д № 5675/2007г. и решение на ВКС І ГО по гр.д. № 116/2012г./ не се обосновава наличието на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в тях не е разрешен въпрос относно доказателствената сила на документ, подписан само на последната му страница.
По материалноправния въпрос за реалността на договора за заем въззивният съд, приемайки за установено по делото реалното предаване от заемодателката и получаването на сумата от заемателя, не се е произнесъл в противоречие, а в пълно съответствие със сочената от касатора съдебна практика – решение на ВКС ІІ ГО по гр.д. № 47/2005г., решение на ВКС ІІ ТК по гр.д № 528/2006г., решение на ВКС І ГО по гр.д. № 1367/2008г., решение на ОСГК № 37/25.І.1969г. по гр.д. № 32/1969г.
Останалите релевирани в изложението съображения на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение представляват основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които може да бъдат преценявани от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, четвърти въззивен граждански състав, № 327 от 14.VІІ.2014г. по гр.д № 396/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: