3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София,28.12. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и първи декември две хиляди и петнадесетa година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия Бр. Павлова ч.гр. дело № 5833 /2015 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК .
Образувано е по частна жалба вх. № 11434/ 26.10.2015 г. на К. Н. Б.- Б. като майка и законен представител на малолетния Б. Б. Б., чрез адв. Н. В. сре-
щу определение № 328 от 24.09.2011 г. по гр.дело № 4186 / 2015 г. на ВКС, IV –то г.о., с което касационна жалба срещу решение № 149/05.05.2015 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 217/2015 г. е оставена без разглеждане като недопустима заради цената на иска.
Жалбоподателката иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен с довод, че цената на иска в случаите на изменение на присъдена месечна издръжка се определяла като сума за тригодишен период, но не на база на размера на поисканото увеличение, както е приел съставът на ВКС IV –то, г.о., а на база общата сума на месечната издръжка с увеличението.
Ответната страна не изразява писмено становище в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване като преграждащ съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане касационна жалба вх. № 3144/ 08.06.2015 г. на К. Н. Б. – Б. като майка и законна представителка на малолетното дете Б. Б. Б. срещу въззивното решение, съставът на ВКС IV –то, г.о в атакуваното определение е приел, че искът по чл. 150 СК за изменение на присъдена издръжка е оценяем. Приел е, че цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и съвпада със сбора от платежите за три години на разликата между размера на присъдената издръжка и общия размер на увеличената издръжка, в случая по 100 лв. месечно, което за 36 месеца прави 3600 лв., и това е цената на иска, която съгласно приложимата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК ( ДВ. бр. 50/2010 г.) предвид датата на подаване на касационната жалба, е до 5000 лв. и жалбата като насочена срещу неподлежащо на касационен контрол решение е недопустима.
Тези изводи на състава на ВКС, IV –то са съобразени с процесуалните правила.
Видно от исковата молба от 12.08.2014 г., по която е образувано първоинстанционното производство, К. Н. Б.- Б. като майка и законна представителка на малолетното дете Б. Б. Б. е предявила срещу бащата на детето Б. К. Б., иск за изменение на присъдената в размер на 200 лв. с решение № 591 от 13.07.2011 г. на Пернишкия районен съд по гр.д. № 2906/2011 г. месечна издръжка на детето, на 300 лв.
Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска това е паричната оценка на предмета на делото, като в чл. 69 ГПК са установени специфични правила за отделните видове искове за извършването на тази оценка. В случая предмет на делото е не просто правото на издръжка на детето, която самата ищца твърди, че е присъдена и не оспорва редовното и заплащане от ответника, а правото на по-висока спрямо вече присъдения размер издръжка поради изменение на обстоятелствата предвид порасналите нужди на детето и доброто финансово състояние на задължения за издръжка баща. По начало при вземания, каквото е и това за издръжка, цената на иска съвпада с търсената сума. В случая търсената сума е разликата между 200 лв., присъдени с решение № 591 от 13.07.2011 г. на Пернишкия районен съд по гр.д. №2906/2011 г. и претендираната сума по настоящото дело по 300 лв. месечно. Следователно вземането,което ишцата претендира по исков ред, за месец, е в размер на 100 лв. Тъй като издръжката от родители на деца се изплаща ежемесечно, вземането е за периодичини платежи и цената на иска, се определя по правилото на чл. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК. Тази цена съвпада със сбора на платежите за три години, като във случая възлиза на 3600 лв., т.е. до 5000 лв. като граница на цената на исковете, до която постановените по тях решения не подлежат на касационен контрол. В този смисъл е константната практика на ВКС, съгласно която при иск по чл. 150 СК базата за изчисление на цената му е размерът само на търсеното месечното увеличение ( в т.см. определение № 79 от 23.02.2012 г. на ВКС , III-то г.о. по гр.д. № 1253/2011 г. , определение № 68 от 20.02.2012 г. на ВКС , III-то г.о. по гр.д. № 1255/2011 г., определение № 313 от 07.05.2012 г. на ВКС, III- то г.о. по ч.гр.д.№270/2012г.
Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 328 от 24.09.2015 г. по гр.дело № 4186 / 2015 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.