3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 576
С., 31.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 48/2010 година
Производство по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-С. срещу решение № 213 от 30.06.2009 г. по гр.д.№ 4140/2009 г. на С. градски съд, с което частично е отменено решение от 27.08.2007 г. по гр.д.№ 11407/2005 г. на С. районен съд, 71 състав, поправено с решение от 29.01.2009 г. и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.327 и чл.92 ЗЗД за разликата над 7 913,27 лв., съответно над 2 849,74 лв. до пълните им предявени размери и е уважен предявения срещу него от [фирма] насрещен иск с правно основание чл.372 ТЗ за сумата 5 402.98 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въззивната жалба на ответника по касация, подадена срещу решението на първоинстанционния съд преди да бъде отстранена допуснатата от последния очевидна фактическа грешка, каквато е неточното посочване на номера на делото и въпреки липсата на изрично волеизявление на подателя й че я поддържа, а нова въззивна жалба не е била подадена. Като второ нарушение се сочи излизането на въззивното решение извън петитума в подадената въззивна жалба, в което като е посочено, че се иска отмяна на атакуваното решение на С. районен съд е прието, че в предметните й предели е включено искане за отхвърляне на първоначалните искове и уважаване на насрещния иск, какъвто петитум жалбата не съдържала. Поддържат се и доводи срещу отказа на съда да се произнесе по направеното от него изявление за прихващане пред С. районен съд, мотивиран според касатора с липсата на изрично направено изявление за извършването му.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси 1./ следва ли да се подава нова въззивна жалба срещу решението, постановено по реда на чл.274 ГПК, с което е отстранена очевидна фактическа грешка при липсата на волеизявление от въззивника, че поддържа първоначално подадената такава; 2./ разполага ли с правомощия въззивната инстанция да излезе извън петитума на въззивната жалба и 3./ може ли да се осъществи прихващане, без да се уведоми насрещната страна в момента на извършване на това действие, а това да стане едва в исковия процес.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по жалбата по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Така формулирани, първите два въпроса са относими към допустимостта на въззивното решение, за което съдът следи и служебно съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По въпроса редовна ли е въззивната жалба срещу решението на първоинстанциония съд, подадена преди то да бъде поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК или тя следва да се потвърди, респ. да се подаде нова, в съответствие със съдебната практика, според която поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката, въззивният съд е приел, че е надлежно сезиран с така подадената въззивна жалба, което обуславя извода, че с произнасянето по нея диспозитивното начало не е било нарушено, в какъвто смисъл е развития от касатора довод. Независимо от изложеното настоящият състав намира за уместно да изтъкне, че правилата за отстраняване на очевидна фактическа грешка се използват именно и само за диспозитива на решението, но не и за мотивите, респ. за титулната част на решението, в което посочването на погрешен номер на делото, какъвто е разглеждания случай има характера на техническа, а не на очевидна фактическа грешка, отстраняването на която не се е отразило върху предмета на въззивната жалба.
Не се оправдава и довода, че с обжалваното решение вззивният съд е излязъл извън предметния обхват на въззивната жалба. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение в неговата цялост, т.е. както по насрещния иск на жалбоподателя, така и по първоначално предявените срещу него, в подкрепа на които са и направените от въззивника доказателствени искания. Изложеното позволява да се приеме, че повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроса са разрешени от въззивния съд в съответствие със закона. Не се доказва твърдението му, че по отношение на тях е налице допълнителното изискване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно произнасянето по тези въпроси от ВКС да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е недоказано. Това основание за достъп до касационен контрол би било налице тогава, когато разглеждането на значимите правни въпроси, разрешени в обжалваното въззивно решение, ще допринесе за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като по повдигнатите от него въпроси за редовността на въззивната жалба е налице обилна и непротиворечива съдебна практика, както и задължителна такава – ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
По отношение на третия от повдигнатите въпроси не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото оспорването на предявения насрещен иск е основано от касатора с извършеното от него материалноправно възражение за прихващане. В хода на процеса последният не е предприел нито материалноправно, нито съдебно възражение за прихващане, от което следва, че поставеният въпрос има теоретичен характер и не удоволетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Отсъствието на основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявения допълнителен критерий за това по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 30.06.2009 г. по гр.д.№ 4140/2009 г. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: