4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
С., 04,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №434/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 1089 от 15.05.2012 г. по ч.гр.дело №1751/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да бъде разглеждана по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е проследил развитието на спора. Заявил е, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, мотивирано с това, че при постановяването му състава на САС бил възприел „ така наречената задължителна съдебна практика”- цитирани две определения на ВКС, І гр.о.Поддържано е още, че като се е позовал на тази практика апелативния състав не бил обсъдил направените от страната възражения. Посочено е, че тези актове не съставлявали задължителна практика, като е изведен аргумент от т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/09г. Направен е извод, че тези определения са посочени от съда като задължителни в противоречие с цитираното ТРОСГТК, поради което било налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. След възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е посочил, че неправилно въззивният съд приел, че публичната продан може да се оспорва от длъжника единствено в хипотезата на чл.496, ал.3 ГПК и тъй като това „становище” било следствие на цитираните определения на ВКС, страната подробно е изложила своето разбиране за неправилност на „ становището на ВКС по приложението на чл.496, ал.3 ГПК”.В заключение касаторът счита, че от значение за точното прилагане на този текст било разглеждането на ВКС на въпроса : „Допустим ли е изричен иск за прогласяване недействителността на публичната продан и на постановлението за възлагане при липсата на правно основание за тяхното осъществяване, съответно при наличието на погасено изпълнително правоотношение или чл.469, ал.3 ГПК изключва допустимостта на подобни искове.”
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият е формулирал процесуалноправен въпрос, който, обаче, съставлява само част от сложния фактически състав на нормата на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК тъй като същият следва да бъде разрешен в една от лимитивно изброените хипотези, визирани от текста.Страната се е позовала на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е мотивирала разбирането си, че съдът е допуснал противоречие с т.2 ТРОСГТК №1/09г., с оглед отбелязването на въззивния състав, че постановените от ВКС определения по реда на чл.274, ал.3 ГПК съставляват задължителна практика. Извън това, че този довод няма относимост към основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като позоваването на задължителна съдебна практика при наличие на изложени самостоятелни мотиви, а не бланкет към други мотиви, не може да съставлява нито правен въпрос /който задължително следва да бъде обвързан с решаващите мотиви обусловили правния резултат, който се обжалва- арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, нито самото отбелязване за наличие за такава практика може да обоснове аргумент по чл.280, ал.1 ГПК,но и той е основан на фактически неверни и правно необосновани констатации, несъобразени с разрешенията дадени с ТРОСГТК на ВКС на РБ №2/10г., съгласно които определенията постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК имат характер на задължителна практика. ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/09г. също така не разрешава поставения от касатора правен въпрос, което е и единственото релевантно условие за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са развитите оплаквания за неправилност изводите както на апелативния, така и на ВКС. Още повече, че както вече бе обсъдено е налице задължителна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1089 от 15.05.2012 г. по ч.гр.дело №1751/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: