О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№576
гр.София, 30.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 510 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. В. срещу решение № 868 от 18.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2005 г., с което е отменено решение от 25.05.2005 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на Варненския районен съд, XX състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от М. А. У.- З. и К. Т. З. срещу М. И. И., И. И. В. и В. И. В. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху следния недвижим имот: част с площ от 38 кв.м. от недвижим имот, находящ се в гр. В., ул.”К” № 29, място, представляващо имот пл. № 298 в кв.114 по плана на седми подрайон на града при граници на частта: имоти пл. № 3* пл. № 2* пл. № 754 и останалата част на имот пл. № 2* означена с цервен цвят на скицата на лист 21 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба за ревандикация на негоден обект на собственост- реална част от 38 кв.м. от парцел **** 299, който имот по сегадействащия регулационен план на населеното място не съществувал. Освен това решението било и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът сочи, че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Посочва следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, коитос поред него са съществени за настоящото дело:
1. Допустимо ли е въззивният съд да назначава експертиза със същата задача като задатачата на приетото пред първоинстанционния съд заключение- противоречие с решение № 510 от 10.03.1978 г. по гр.д. № 2* от 1977 г. на ВС, Второ г.о.
2. Следвало ли е въззивният съд да се произнесе по възражението на ответника за присъединяване на изтеклата придобивна давност, започнала да тече от заповед № 244 от 16.01.1959 г. до 1973 г. /влизане в сила на ЗТСУ/ в полза на праводателите на ответника за спорните 38 кв.м.
3. Откога се счита за приложен дворищно-регулационен план при действието на ЗТСУ- противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, решение № 549 от 25.03.1999 г. по гр.д. № 1* от 1998 г. на ВКС, решение от 27.03.1998 г. по гр.д. № 1* от 1997 г. на ВОС и решение от 20.03.1997 г. по гр.д. № 2* от 1996 г. на ВРС, постановени за съседни имоти, в които решения било прието, че придаването на части от имоти към съседен парцел **** регулационния план от 1959 г. било отпаднало с обратна сила, тъй като със следващия план от 1962 г. и двата имота са били включени в парцел, отреден за комплексно застрояване.
4. Прекратява ли се отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени ЗРП и прекратява ли се заемането на части от имоти след 30.09.2001 г.
5. Дали делбата по гр.д. № 1* от 1975 г. е придобивно основание.
Ответниците по жалбата М. А. У.- З. и К. Т. З. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесните 38 кв.м., представляващи част от имот № 2* тъй като тези 38 кв.м. са били придадени по регулация към техния имот по силата на дворищно-регулационния план на града от 1959 г., който е приложен, тъй като придаваемите части са били заети и са владяни от праводателите на ищците поне до 11.07.1979 г. /датата на протокола за въвод във владение в сграда, намираща се върху тези 38 кв.м./. Регулационният план от 1962 г. не включвал имотите на ищците и на ответниците пл. № 6 и № 13, поради което този регулационен план не изменял регулационния план от 1959 г. по отношение на тези имоти. Нотариалният акт от 1962 г. на ищците удостоверявал наличието на предпоставките на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ за придобиване на придадената по регулация части от недвижим имот /отреждане и заплащане на обезщетение/. Последващите планове от 1981 г. и от 2000 г. били само кадастрални. С тях действително било извършено грешно заснемане на границите на имотите, но това погрешно заснемане не можело нито да създаде, нито да отмени придобитите вече от ищците вещни права върху процесните 38 кв.м.
Тоест, съществените за настоящото дело материалноправни въпроси, по които съдът е следвало да се произнесе в обжалваното решение са следните: за предпоставките за придобиване на право на собственост върху част от имот при придаването му по регулация към съседен имот при действието на ЗПИНМ, на ЗТСУ и на ЗУТ; затова кога дворищната регулация се счита за приложена; затова какви са правните последици от отпадането на отчуждителното действие на дворищната регулация по смисъла на пар.8, ал.1 от ЗУТ; затова основателен ли е иск за собственост върху част от имот, който е погрешно заснет в кадастрален план като част от имота на ответниците, преди да е проведен успешно иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР за поправка на грешка в кадастралната основа и преди да е проведена административната процедура за поправка на тази грешка в кадастралния план. По последните два от тези въпроси няма задължителна практика на ВКС и очевидно съществува неяснота в правната уредба, поради което произнасянето на ВКС по тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да се допусне.
По останалите поставени от касатора въпроси не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване:
1. Разрешението на въззивния съд по първия посочен от касатора процесуалноправен въпрос /за правото на въззивния съд да допусне експертиза със същата задача като тази на приетата пред първоинстанционния съд експертиза/ не противоречи на практиката на ВКС. Посоченото от касатора решение № 510 от 10.03.1978 г. по гр.д. № 2* от 1977 г. на ВС, Второ г.о., според което съдът не е длъжен при всяко изразено недоволство от заключението на назначената експертиза да назначава нова в разширен състав, а е длъжен да направи това само при сериозно направени възражения на някоя от страните за пропуски, некомпетентност или необоснованост на заключението на вещото лице, е неотносимо към конкретния случай, тъй като е постановено при действието на ГПК /отм./ в редакцията му, при която второинстанционното производство е било контролно-отменително, докато в настоящия слечай е приложим ГПК /отм./ в редакцията му, според която второинстанционното производство е въззивно по своя характер. В конкретния случая важи Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1 от 2000 г., т.10, според което въззивният съд може служебно да назначава експертизи и с което въззивният съд се е съобразил при разглеждане на настоящото дело.
2. Вторият поставен от касатора въпрос /затова длъжен ли е бил въззивният съд да се произнесе по възражението на ответника за присъединяване на изтеклата придобивна давност, започнала да тече от заповед № 244 от 16.01.1959 г. до влизане в сила на ЗТСУ през 1973 г. в полза на праводателите на ответника за спорните 38 кв.м./ по същество е относим към основанията за касиране на решението, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като е свързан с твърдение за неправилност на решението поради допуснато от въззивния съд процесуално нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, което съгласно чл.281, ал.1, т.3 от ГПК е основание за касационно обжалване, но не и основание за допускане накасационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 868 от 18.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2005 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора В. И. В. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
УКАЗВА на В. В. , че в случай на невнасяне на държавната такса в горепосочения срок, касационната жалба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за ………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.