О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София,04.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 254 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Т. от гр. С.,самостоятелна касационна жалба на С. С. Т. от гр. С. и самостоятелна касационна жалба на В. С. Т. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 07.05.2009г. по гр.д. №2625/2005г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по отношение на Г. М. Й. и на В. И. Т.,В. С. Т.,У. С. Т. ,С. С. Т.,М. С. Т. и В. С. Т.,че договорът за покупко-продажба, сключен на 25.12.1968г. между В. И. Т. и Л. районен народен съвет за продажбата на апартамент,находящ се в гр. С.,пл.”С”№7,вх. А,ет.VІ,ап.28 е нищожен поради противоречие с нормативен акт-чл.14,ал.1 НПЖДЖФ за ? идеална част.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадените от В. И. Т. и С. С. Т. касационни жалби се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси,свързани с приложението на чл.79 /отм./ ЗЛС, чл.81/отм./ ЗЛС и чл.5,ал.1 ЗН с оглед определяне кръга от лица,между които възниква връзка осиновител-осиновен при действието на посочените разпоредби на ЗЛС,дали осиновеният при условията на непълно осиновяване наследява осиновителя,по които се твърди,че липсва съдебна практика,което обуславя според касаторите наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Поддържат също така,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога е налице нарушение на чл.14,ал.1 НПЖДЖФ и по-специално допустимо ли е делегиране на правата по тази разпоредба,по който въпрос се твърди,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед представеното решение на ВКС.
Като основание за допускане до касационно обжалване в изложението към подадената от В. С. Т. касационна жалба освен поддържаните и от С. С. Т. и В. И. Т. основания се поддържа също така,че съдът се е произнесъл и по въпроса за начина на установяване наличието на упълномощаване на адвокат за осъществяване на процесуално представителство, като се твърди,че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед на обстоятелството,че делото на първоинстанционния съд е било изгубено и възстановявано.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Г. М. Й. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Г. М. Й. по реда на чл.7 ЗВСОНИ иск е основателен,въззивният съд е приел,че ищцата като осиновена дъщеря на Г. Й. Б. /Данчева М. / е неин наследник по закон,а оттам надлежно легитимирана да предяви иск по чл.7 ЗВСОНИ за имот,който нейната наследодателка е придобила на 24.11.1936г./н.а. №104/ и който е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Изводът,че Г. Й. има качеството наследник по закон на Г. Й. е основан на констатацията,че Г. Й. е била осиновена при условията на непълно осиновяване по чл.77/отм./ ЗЛС в редакцията обн. ДВ.бр.182/1949г. от Г. Й. и съпруга й Д. Д. , като осиновяването е извършено с определение от 12.03.1950г. За да достигне до този извод въззивният съд е преценил данните за осиновяването,съдържащи се в искова молба на Д. Д. от 21.04.1969г. за прекратяване на осиновяването;решение №184/08.05.1969г. на СГС,с което осиновяването е прекратено;удостоверение №185/50, издадено от С. архива при ІV РС на 13.10.1992г.,че гр.д. №185/1950г. на СНС,ІІ ГО с арх. №438/51г. е дело за осиновяване със страни: Данко М. и Г. М. и Г. Й. В архива делото не се намира,тъй като цяла връзка няма. Въззивният съд приема,че тези официални документи съдържат констатация за страните по делото за осиновяване,която не е била опровергана. Гана Й. е починала през 1956г.,като нейни наследници по закон са осиновената й дъщеря Г. Й. и преживял съпруг Д,с оглед на което е прието,че делът на Г. Й. от имуществото на Г. Й. е ? идеална част.
Прието е,че осиновяването е непълно и е прекратено със смъртта на осиновителката през 1956г.,което обаче не заличава наследствените права, които Г. Й. е придобила.
Прието е,че процесният имот е идентичен с отчуждения от Г. Й. с оглед заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана по делото,според което сградата се състои от партер,мецанин и 4 жилищни етажа,а процесният имот се намира на последния етаж,което обосновава посочване на ІV етаж като местонахождение на апартамента към 1949г. и VІ етаж към момента на продажбата /1969г./,когато техническите норми определят всяко ниво на сградата като етаж,без да предвиждат партер и мецанин.
Прието е,че сключеният на 25.12.1968г. договор за продажба е нищожен поради допуснато нарушение на чл.14,ал.1 НРПЖДЖФ-решението за продажба не е взето от председателя на ИК на РНС,а от зам.председателя при положение,че законът не предвижда възможност за делегация на такива правомощия.
Доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса,свързан с приложението на чл.79 /отм./ ЗЛС и по-специално с определянето на кръга от лица,между които възниква връзка осиновител-осиновен са свързани с оплаквания за извършената от въззивния съд преценка на доказателствата,което не съставлява основание за допускане на касационно обжалване,доколкото не се поддържа разрешаване на процесуален въпрос,свързан с начина на извършване на преценката на доказателствата,за който да се твърди наличие на противоречива практика,респ. да се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По въпроса,свързан с приложението на чл.81 /отм./ ЗЛС и чл.5,ал.2 ЗН и по-специално дали осиновения при условията на непълно осиновяване наследява осиновителя си касаторите поддържат,че липсва съдебна практика,което според тях обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Така поддържаната теза обаче не може да бъде споделена на първо място по причина,че разпоредбите на чл.81 /отм./ ЗЛС и чл.5,ал.2 ЗН не са неясни-изрично е предвидено,че като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него без разлика на вида на осиновяването. Тази разпоредба винаги се е прилагала от съдилищата еднозначно и непротиворечиво и с оглед конкретния случай не се налага да бъде дадено специално тълкуване.
Соченото от касаторите решение №19 от 16.01.1992г. по гр.д. №1134/91г. на І ГО на ВС касае приложението на преходното правило на ЗЛС,обн. ДВ.бр.50/1961г.,което в случая не намира приложение,тъй като осиновителката е починала преди влизането му в сила и не се твърди да е било извършвано пълно осиновяване.
Във връзка с поддържаната теза за наличие на противоречива практика по приложението на чл.14,ал.1 НРПЖДЖФ касаторите представят решение №1020/28.11.2008г. по гр.д. №3839/2997г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че зам.председателят на ИК на РНС може да бъде овластен въз основа на решение на ИК да сключи договор за продажба по реда на НРПЖДЖФ,след като е било взето решение на ИК за продажбата, подписано от председателя на ИК. В това решение е разглеждана следователно съвършено различна хипотеза и то касаеща приложението на различна правна норма. Изложени са съображения,касаещи упълномощаване за подписване на договор при наличие на взето решение за сключването му от надлежния държавен орган,а не както в настоящия случай,при който на разглеждане е поставена хипотеза на овластяване за вземане на решение за продажбата.Разрешен е принципно различен въпрос, с оглед на което следва да се приеме,че не се констатира противоречие в практиката по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Във връзка с поддържаното от В. С. Т. становище за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за начина на установяване наличието на упълномощаване на адвокат за процесуално представителство се излагат съображения,че да я представлява е бил упълномощен адв. Б пред първоинстанционния съд. Делото обаче било изгубено и пълномощното не било сред възстановените съдебни книжа. Поради това въззивният съд не допуснал адв. В като неин пълномощник без да вземе предвид,че в протоколите,представени при възстановяване на делото,е отбелязано,че той я е представлявал.
Поддържаната теза,че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото не може да бъде споделена. Константна е практиката на съдилищата,че наличието на упълномощаване се установява с представяне на пълномощно,което разбиране е изцяло в интерес на представлявания с оглед обема на представителната власт. Приема се също така,че няма пречка упълномощаването да бъде извършено в самото открито съдебно заседание и отразено в писмена форма в съдебния протокол,както и че може да бъде потвърдено от упълномощителя. С тази практика въззивният съд се е съобразил изцяло именно с оглед на обстоятелството,че отразеното в протоколите пред първоинстанционния съд сочи на наличие на представителна власт за първоинстанционното производство,но не и за производството пред въззивния съд. Поради това следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.05.2009г. по гр.д. №2625/2005г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: