О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
гр.София,09.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданко отделение в закрито заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 349/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. В. В. от гр. В. е подал касационна жалба вх. № 156 от 06.01.2009 год. срещу въззивното решение № 1* от 21.11.2008 год. по в.гр.дело № 2105/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2* от 05.08.2008 год. по гр.дело № 4200/2007 год. на Варненския районен съд и е прекратено производството по предявения иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ на основание чл.224, ал.2 ГПК/отм./. Иска се отмяна на определението за прекратяване на производството и връщане на делото на въззивната инстанция за разглеждане и решаване на спора със съдебно решение.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК – необходимост от тълкуване на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ по въпроса дали „частните писмени договори, съставяни преди коопериране на земеделието са надлежни писмени документи, установяващи правото на възстановяване на правата на собственика по отношение на включените в ТКЗС имоти”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, като е приел, че спорът, предмет на делото е бил разгледан и разрешен с влязло в сила на 02.07.2007 год. решение по в.гр.дело № 357/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 08.01.2007 год. по гр.дело № 6406/2005 год. на Варненския районен съд, 30-ти състав за отхвърляне на иска на Ц. В. В. срещу ОСЗГ- А. за приемане за установено, че наследниците на В. П. В. имат право да възстановят правото на собственост върху нива от 9.7 дка в м.”К”, при граници: Йордан Д. , М. Б. и път и нива от 16.0 дка в м.”Т”, при граници: Симеон А. , Я. Н. и път, и двете в землището на с. Ген. Кантарджиево, основано на изтекла в полза на наследодателя придобивна давност за периода от 1925 год. до включването на земите в блок на ТКЗС през 1956 год. С оглед идентитета на двете дела по основание, петитум и страни, въззивният съд е приел, че предявеният втори идентичен иск е недопустим и образуваното по него дело подлежи на прекратяване, а постановеното от първата инстанция решение – на обезсилване съгласно чл.224, ал.2 ГПК/отм./.
Поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване не касае извода на въззивната инстанция за недопустимост на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, а е свързано с приложението на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, т.е. доказателствените средства, чрез които се установява правото на възстановяване собствеността върху земеделските земи. Доколкото с въззивното решение окръжният съд е приел, че исковата претенция по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е недопустима, тъй като спорът е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, въпросът за доказателственото значение на т.н. частни писмени договори не е от значение за изхода на делото, по което въззивният съд не се произнесъл по същество.
Тъй като не се сочат други основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 21.11.2008 год. по в.гр.дело № 2105/2008 год. на Варненския окръжен съд, по жалба вх. № 156 от 06.01.2009 год., подадена от Ц. В. В. от гр. В., ул.”Ц” № 55, бл.2, вх. Ж, ап.65.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: