О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
гр.София, 18.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 622 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.12.2008г. по гр.д. №2437 / 2007г., с което Софийски апелативен съд, като е отменил частично решение от 14.10.2004г. по гр.д. №5/2004г. на Софийски ОС, е уважил иска на “Т”А. срещу Л. Ц. и К. Т. за солидарното им осъждане за сумата 13 875,50 лева, на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, представляващи липси за времето от 31.05.2002г. до 03.06.2002г. на стоково материални и парични ценности.
Жалбоподателят – К. Т. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Жалбоподателката Л. Ц. А. също поддържа поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът “Т”А. в писмено становище оспорва жалбите и моли да не бъде допускано касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е като е отменил частично решение от 14.10.2004г. по гр.д. №5/2004г. на Софийски ОС, е уважил иска на “Т”А. срещу Л. Ц. и К. Т. за солидарното им осъждане за с,мата 13 875,50 лева, на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, представляващи липси за времето от 31.05.2002г. до 03.06.2002г. на стоково материални и парични ценности. Решението е постановено след като с решение от 12.12.2007г. по гр.д. №373/2006г. ВКС отменил решение на САС и дал указания да се изслуша експертиза, за да бъде определен точно размера на липсите. При новото разглеждане на делото съдът, като е установил че А. е управител на склад, а К. продавач в същия, т.е. че и двамата са материално отговорни лица, както и че при извършена в предприятието инвентаризация са установени липси, е определил техния размер с помощта на съдебно счетоводна експертиза, която анализирайки в съвкупност с останалите доказателства, е обусловила извода му за основателност на предявения иск.
В изложението към касационната си жалба К. Т. поддържа, че с решението е разрешен съществен процесуален въпрос, касаещ разпределението на доказателствената тежест между страните при спор за отговорност за вреди, причинени от липси. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В изложение към касационната си жалба Л. Ц. поддържа, че съществения правен въпрос, намерил своето разрешение във въззивното решение е за задължението на работодателя да осигури подходящи условия за съхранение на стоково материалните ценности и при липса на такива, съдът е следвало да прецени оглед разпоредбата на чл.83 ЗЗД, материално-отговорното лице дали дължи обезщетение за вредите или същото поне следва да бъде намалено, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно разпределение на доказателствената тежест при спор с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, като е дал разрешение на този въпрос в съответствие с трайната практика на ВКС. В същата е застъпено разбирането, че съгласно разпоредбата на чл. 127 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, т.е. всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които иска да извлече изгодни за себе си правни последици. Жалбоподателят К. Т. е следвало да докаже, че в качеството си на материално-отговорно лице не е причинил вреди от липси на ответното предприятие и като не е могъл да направи това съдът при анализ на доказателствата по делото, го е осъдил да заплати солидарно с другата жалбоподателка обезщетение в пълния размер на същите. Съдът в съответствие с практиката не е прехвърлил доказването на тези отрицателни факти в тежест на ощетеното дружество. При констатация за липса на парични или материални ценности, поверени на служителя под отчет, презумира се, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно. При тези данни не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 по жалбата на този жалбоподател.
Що се касае до довода, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че са налице вреди от липси може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице и другите сочени в жалбата основания визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Жалбоподателят К. Т. не сочи противоречиви решения на съдилищата, в които да се дава разрешение на съществения процесуален въпрос различно от приетото в обжалваното от него решение. Не е налице и промяна в обществените отношения, които са регулирани с тази процесуална норма, които да налагат и ново тълкуване при прилагането на същата.
Поставеният от жалбоподателката Л. Ц. като съществени правен въпрос, а именно този за приложимостта на разпоредбата на чл.83 ЗЗД към отчетническата отговорност по чл.207 КТ, не е този материолноправен въпрос, който определя еднозначно съдържанието на решението и който би съставлявал основание за допускане на касационното обжалване. Спорът, разрешен с въззивното решение, е за имуществената отговорност на материално-отговорно лице, която не е договорна такава, за да се приеме, че ако и двете страни не са положили необходимата грижа за изпълнението на договора в приблизително еднаква степен, по реда на чл. 83 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за вреди не се дължи или се намалява. Имуществената отговорност на материално-отговорното лице произтича от непозволеното деяние на отчетника и причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, а не представлява обезщетение за неизпълнени задължения по договор. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по тази жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 – 2 ГПК на решение от 03.12.2008г. по гр.д. №2437 / 2007г. на Софийски апелативен съд по жалби на К. Т. К. и Л. Ц. А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: