О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 15.10. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 474 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1017/13.ІІ..2009 г. на Е. И. Г. И. от гр. Х. несъстоятелност/, осъществявал стопанска дейност с фирмата „И”, която той е подал чрез двамата си процесуални представители по пълномощие от САК и от АК Х. против решение № 689 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 5.І.2009 г., постановено по гр. д. № 890/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 106 на Хасковския ОС от 21.VІІ. 2008 г. по гр. д. № 102/07 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени исковете му с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по чл. 108 ЗС, предявени срещу „П” ЕООД-София с предмет прогласяване нищожността на извършената на 17 май 2006 г. в нотариална форма от страна на неговия синдик /като продавач/ продажба на телеугоителен комплекс, находящ се в с. К., община- Д. , застроен върху общо 28 поземлени имота по действащата от 1997 г. карта на възстановената по реда на ЗСПЗЗ собственост в землището на това село, всеки един от които е бил предмет на обективно съединената ревадикационна претенция срещу дружеството, като по отношение на синдика Н. исковото пр-во е било прекратено.
Оплакванията на касатора Е. И. Г. И. /в Н./ са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради необоснованост, незаконосъобразност и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Инвокирани са доводи, че ставало въпрос „за особен случай на недопустимост”, защото конкретно релевираното в исковата молба на ЕТ-настоящ касатор основание за нищожността на процесната продажба било противоречието й със закона /чл. 26, ал. 1, предл. І-во ЗЗД/, а то, от своя страна, обхващало и въведената в хода на първоинстанционното пр-во хипотеза на предприета процедура за продажбата от неправоспособен синдик. С оглед всичко изложено ЕТ-касатор претендира обезсилването на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд или, алтернативно: касирането му като неправилно и /независимо от довода за процесуални нарушения/ – постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно съединените установителен и осъдителен искове, водени срещу дружеството-купувач и предишния синдик на Е. Г. К. Х., да бъдат уважени.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът – без да формулира конкретен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл – поддържа че „повече от съществените въпроси по делото са решавани противоречиво от съдилищата”, а същите едновременно с това били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Във връзка с първото от така релевираните две основания за допустимост на касационното обжалване /това по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ касаторът се позовава както на едно решение на АС на БТПП от 18. ХІІ.2002 г. по в. арб. дело № 35/01 г., на Р. № 1444/4. ХІ.1999 г. на ВКС, V-то г.о. по гр.д. № 753/99 г., на Р. № 235/10. ХІІ.2003 г. на ВКС, ІІІ-то н.о. по н.о.х.д. № 79/2003 г., на Р. № 1328/24. ХІ.2000 г. на ВКС, V-то г.о. по гр. д. № 108/2000 г., както и на Р. № 86/14. ХІ.2002 г., постановено от Бургаския апелативен съд по гр. д. № 46/2002 г.
Ответното по касация „П” ЕООД-София, така както и ответникът по касация Г. К. Х. от гр. Н. синдик на ЕТ-касатор/ не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на И. Г. И.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на Е. И. Г. И. от гр. Х. несъстоятелност/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Решенията, постановени от арбитражни съдилища, не се обхващат от хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /арг. чл. 19 ГПК/. Същата предпоставка за допустимост на касационното обжалване не обхваща и практиката на съдилищата по приложението на НК и НПК, освен ако не се касае до релевантните им разрешения по граждански искове, които са били приети за съвместно разглеждане в наказателния процес. Що се отнася до останалите две цитирани от касатора И. Г. И. от Х. решения на отделни състави на ВКС, както и едно на състав на Бургаския апелативен съд, за което обаче няма данни то да е влязло в сила, всички те не разкриват противоречиво разрешаване на въпроса за възможността на решаващия съд – при непредявен иск за обявяване недействителността на дадена сделка, да констатира нищожността й /в неподлежащите на самостоятелно обжалване/ мотиви на своето решение, нито съдебна практика по приложението на чл. 40 ЗЗД би могла въобще да има отношение към произнасянето по валидността на продажба, извършена по реда на чл. 718, ал. 5 ТЗ и по която страна-продавач с категоричност е синдикът, който в разрешената от съда по чл. 613 ТЗ хипотеза на пряко договаряне не действа като представител на обявеният в несъстоятелност търговец. В този смисъл не се констатира процесуалният въпрос, който касаторът свързва с оплакването си за недопустимост на обжалваното въззивно решение, да се разрешава противоречиво от съдилищата, понеже освен атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд в правния мир не съществува друго /влязло в сила/ решение на съд, което да му противоречи в разбирането, че когато няма предявен иск за обявяване на нищожност на конкретно предвидено в ЗЗД основание за това, съдилищата не се произнасят с диспозитива на решенията си по спора и по въпроса за нищожността на сделка, дори когато служебно констатират такъв неин порок. В заключение, ако материалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, е този за правния статут на синдика в процедура по осребряване имуществото на несъстоятелен длъжник, приетото, че първият действа в свое лично качество /като орган на съда по чл. 613 ТЗ/, а не като представител на търговеца-длъжник, не е такъв въпрос, който да е бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката.
С оглед изложеното се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от Е. И. Г. И. /в Н./ от гр. Х. решение на Пловдивския апелативен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 689 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 5.І.2009 г., постановено по гр. д. № 890/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2