ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 577
София, 11. декември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4601 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 326/08.10.2018 на Ямболския окръжен съд по гр. д. № 53/2018, с което е отхвърлена молба за изменяване на постановеното решение № 54/02.05.2018 в частта за разноските.
Недоволна от определението е жалбоподателката И. С. И., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че се дължат разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение и за отговора на въззивната жалба на ответника, за които е направено своевременно искане и е приложен списък на разноските.
Ответникът по жалбата [фирма], С., представляван от адв. А. Ч., я оспорва, като счита, че въззивното решение не следва да бъде изменяно, тъй като на молителката вече са присъдени разноски съразмерно с уважената част от иска и не следва да бъдат присъждани допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за отговора на въззивната жалба, тъй като е без значение броят на изготвените документи от процесуалния представител на страната.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е за разноски и е въззивно, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Редът за разглеждане на частната жалба обаче е по чл. 274, ал. 2 ГПК съгласно т. 24. ТР № 6/2013, ВКС, ОСГТК, поради което не е необходимо представянето на изложение с основанията за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с въззивното решение е присъдил в полза на молителката направените от нея за двете инстанции разноски съразмерно с уважената част от иска, като за претендираните допълнителни разноски ищцата нито е направила искане, нито са включени в представения списък на разноските по чл. 80 ГПК до приключване на последното по делото заседание.
Като разгледа частната жалба съдът я намира частично основателна.
Неправилно въззивният съд е приел, че ищцата е поискала само разноските за адвокатско възнаграждение по подадената въззивна жалба, но не е поискал своевременно присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по подадения отговор на въззивната жалба на ответника по иска. Такива са поискани още с отговора на въззивната жалба, като молителката е представила надлежни доказателства – договор за правна защита и съдействие за изплащането на сумата в размер на 1.500 лева, както и списък на разноските.
Тези разноски обаче не могат да бъдат присъдени отделно. Когато страната упълномощава адвокат общо и за отделни процесуални действия, разноските не се определят с поред резултата от всяко отделно процесуално действие. Когато адвокатът е овластен общо да представлява страната в производството пред въззивната инстанция, разноските по делото се определят общо за двете инстанции според изхода на делото във въззивното производство.
Предвид изложеното към подлежащите на възстановяване разноски по компенсация за двете инстанции следва бъда включена и сумата 1.500 лева, при което дължимата от ответника сума за разноски за двете инстанции, според изхода на делото във въззивното производство, следва да бъде определена на 2.318,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 326/08.10.2018 на Ямболския окръжен съд, по гр. д. № 53/2018.
ОТМЕНЯ решение № 54/02.05.2018 на Ямболския окръжен съд по гр. д. № 53/2018 в частта за разноските.
ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на И. С. И. от [населено място], сумата 2.318,00 лева разноски по компенсация.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.