5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 11.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 115/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Ф., [населено място], чрез адвокат И. Х., срещу решение № 315 от 03.08.2017 г. по в. гр. дело № 450/2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №27 от 16.02.2017 г. по гр. дело № 94/2016 год. на Районен съд – Павликени. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът, предявен от жалбоподателката против И. С. Й., С. Г. Й., двамата от [населено място], и [фирма], [населено място], да бъде прогласена недействителността на договорната ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на ипотека №74, том ІV, дело № 289/21.04.2008 г. по описа на нотариус П. П. с № 129 в регистъра на НК, като неоснователен. С решение №72 от 26.04.2017 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението като в първия диспозитив след данните за ответника [фирма] се добавя текст: „подпомаган от трето лице-помагач П. И. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. П.“.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез пълномощника юрисконсулт С. Т., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли се за присъждане на направените за касационното производство разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Третото лице-помагач на страната на ответника [фирма] – нотариус П. И. П., чрез адвокат Х. Д., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба И. С. Й. и С. Г. Й. не представят отговор по касационната жалба в законоустановения срок.
Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен иск от П. С. Ф. против ответниците И. С. Й., С. Г. Й., двамата от [населено място], и [фирма], [населено място], с правно основание чл. 173, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на сделката, оформена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №74, том ІV, дело № 289/21.04.2008г. по описа на нотариус П. П.. С този нотариален акт е сключен договор за ипотека на недвижим имот между кредитополучателя И. С. Й. в качеството му на [фирма] и ипотекарния длъжник неговата съпруга С. Г. Й., и [фирма], като кредитор, по силата на който за обезпечаване на вземанията на банката по договор за кредит № 376/07.04.2008 г. в полза на банката е учредена ипотека върху недвижим имот в [населено място], общ. П., а именно: ПИ №852 в кв.105 с площ 44450 кв.м., заедно с построената в него керамична фабрика със застроена площ от 3600кв.м., от която 1/10 ид. част на два етажа, а другата на един етаж, с формировъчно отделение, рингова пещ и сушилня, масивен навес над ринга от 168кв.м., масивен навес до ринга от 199кв.м., масивен склад към рингова пещ 450кв.м., машинно отделение 450кв.м., масивна рингова пещ от 8 камери от общо 26 камери с площ 311кв.м., масивен трафопост от 20кв.м., масивна столова с общежитие от 171 кв.м., масивна работилница и склад /бивша мелница/ с площ 212кв.м., масивна стая до рингова пещ /баня/ от 62кв.м., масивни склад и баня от 143кв.м., 2 масивни навеса /сушилни за капаци с метални стелажи/ от 574кв.м., масивен навес /сушилня за капаци с дървени стелажи/ от 577кв.м., масивни сезонни къщи за работници с обща площ 231кв.м., калници с надземна част от 239 кв.м., заедно с отстъпеното с разрешение за строеж №2/17.01.2008 г. на [община] право на строеж върху имота на Нова фабрика за керамични изделия с площ от 4370 кв.м. По нотариалното дело за удостоверяване правото на собственост са представени: нотариален акт №78, т.1, рег.№ 298, нот. дело № 27/03.02.2004г., нотариален акт № 102, т.2, рег.№ 996, нот. дело № 118/09.04.2004г., и нотариален акт № 69, т.4, рег.№ 2941, нот. дело № 410/30.08.2005 г. на нотариус П. П., от които се установява безспорно, че по първия нотариален акт ищцата П. С. Ф. и Е. П. С. са дарили на И. Й. своите 2/12 ид. части или 13520/44450 ид.части от процесния имот. С втория нотариален акт, други неучастващи в производството лица – Т. М. и М. М., са дарили на ответника Й. 1/3 ид.част от 13520/44450 ид.ч. от описания по-горе имот, а с третия нотариален акт ответникът е закупил 31306/44450 ид.части от процесния имот от [фирма], заедно с 1/36 ид. части от керамичната фабрика, формировъчно отделение, рингова пещ и сушилня, както и пълната собственост върху всички останали масивни постройки в ПИ. Искът е неоснователен, защото ищцата не е доказала правото си на собственост върху претендираните от нея 2/12 ид. части от имота, произтичащи от нотариален акт за собственост № 126, т.ІІ, дело № 871 от 26.11.1992 г. на Районен съд – Павликени, с който П. Г. С., [населено място], Е. П. С., [населено място] и П. С. Ф., [населено място], са признати за собственици по давностно владение и наследство – първият на 2/12 ид. части, а двете по 1/12 ид. част на 13520/44450 ид.части от ПИ №852 в кв.105 в [населено място], заедно с керамична фабрика със застр.площ от 3600 кв.м. Имотът е национализиран, представлявал е общинска собственост, впоследствие е реституиран след 1991 г. Ищцата не е доказала юридическите факти, въз основа на които е придобила собствеността си, в т.ч. посоченото в нотариалния акт давностно владение към 1992 г., като предявеният иск за нищожност на учредената договорна ипотека на основание чл. 170 ЗЗД е неоснователен. Легитимиращият ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в едностранно охранително производство е валиден до оспорването му от трето лице, а при наличие на такова оспорване, всяка страна е длъжна да докаже фактите, които обосновават нейното право. Ищцата безспорно не е доказала факта на осъществено 10-годишно давностно владение към 1992 г., когато е издаден констативният нотариален акт и на което се позовава същата или друго основание, на което е придобила собствеността си за претендираната от нея част.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: При оспорване на нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост върху недвижим имот, кой носи доказателствената тежест за доказване принадлежността на правото на собственост върху посочения в акта имот. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, а именно: Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК и решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. дело № 1854/2015 г. на ІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 315 от 03.08.2017 г. по в. гр. дело № 450/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Повдигнатият въпрос е неотносим, защото договорът за ипотека, сключен от несобственик, е действителен, но не може да се противопостави на собственика на имота. Разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД не урежда като последица нищожност на договора за учредяване на ипотека от несобственик, а е израз на правилото, че никой не може да прехвърли права, които сам не притежава.
Съобразно изхода на спора, на ответника [фирма] трябва да се присъдят 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315 от 03.08.2017 г. по в. гр. дело № 450/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. С. Ф., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 200 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.