Определение №577 от 16.12.2019 по гр. дело №2736/2736 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
определение по гр.д.№ 2736 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 577

София, 16.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2736 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Б. и С. М. Б. срещу решение № 410 от 03.04.2019 г. по в.гр.д.№ 182 от 2019 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4539 от 12.11.2018 г. по гр.д.№ 6550 от 2017 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от И. К. Б. и С. М. Б. срещу А. О. О. и Е. Х. О. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищците върху следния недвижим имот: имот с площ от 774 кв.м., находящ се в [населено място], район „А.“, с.о.“Б.-север“, съставляващ имот № ….. по предходния кадастрален план на м-ст „Б.“, който представлява част от имот с идентификатор ….. по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници на реалната част: имот с идентификатор …..- път, имот с идентификатор …..- път и от две страни останалата част от имот с идентификатор ….. .
В касационната жалба се твърди, че това решение на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е очевидно неправилно и че противоречи на посочена от касаторите практика на ВКС /решение № 61 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3273 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 475 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 122 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 260 от 14.11.2011 г. по гр.д.№ 118 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 1889 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 23 от 22.05.2017 г. по гр.д.№ 2856 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 318 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 436 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 944 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 450 от 03.04.2013 г. по гр.д.№ 678 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 387 от 22.11.2012 г. по гр.д.№ 1180 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 93 от 07.06.2013 г. по гр.д.№ 883 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д.№ 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 1889 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр.д.№ 1147 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следните въпроси:
1. Индивидуализиран ли е в достатъчна степен поземлен имот и завършен ли е фактическият състав на земеделската реституция, ако с решението на поземлената комисия /сега ОСЗ/, постановено преди приемането на пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ и при действието на редакцията на ЗСПЗЗ от ДВ, бр.98 от 28.10.1997 г. възстановеният имот в терен по пар.4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ не е индивидуализиран с граници, а с посочване на номер по плана на земите, предоставени за ползване по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и по стар кадастрален план ? Може ли възстановеният имот да бъде индивидуализиран по друг начин, включително с експертизи по делото ?
2. Решението на поземлената комисия за възстановяване на имот в терен по пар.4 и сл.ПЗР на ЗСПЗЗ, постановено преди приемането на пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ и при действието на редакцията на ЗСПЗЗ от ДВ, бр.98 от 28.10.1997 г., има ли конститутивно действие за възстановяване на правото на собственост и легитимира ли лицата с възстановени права като собственици на имотите ? Когато в съдебното производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, може ли съдът да отрича конститутивното действие на постановеното решение ?
3. Кой е началният момент, от който започва да тече придобивната давност и конкретно кога е завършена рестутиционната процедура в полза на ответниците, а от там и изтекъл ли е давностният срок за имота, възстановен с решение на поземлена комисия в терен по пар.4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, постановено преди приемането на пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ и при действието на редакцията на ЗСПЗЗ от ДВ, бр.98 от 28.10.1997 г. ?
4. В случай, че ищците по иск за собственост се легитимират по делото с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, който не е бил оспорен от ответника по иска, има ли обвързваща доказателствена сила този констативен нотариален акт и длъжен ли е съдът да обсъди като доказателство този акт и да се произнесе по неговото легитимиращо действие, като зачете същото при решаване на спора за собственост ? Ако и двете страни в правния спор удостоверяват придобиването на правото на собственост върху спорното имущество с нотариални актове, длъжен ли е съдът да обсъди осъществяването на съответното придобивно основание и може ли в тази хипотеза да отрече осъществяването на придобивното основание на страната, която се легитимира с констативен нотариален акт ? Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички относими към спора доказателства, които са представени по делото и да се произнесе по придобивните основания и на двете страни по делото ?
В писмен отговор от 04.07.2019 г. ответниците А. О. О. и Е. Х. О. оспорват касационната жалба. Молят касационната жалба да не бъде допускана до разглеждане и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/ и в срока по чл.283 ГПК. Жалбата е срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с оглед на което решението подлежи на обжалване без значение цената на иска на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че собственици на процесния имот са ответниците по делото А. О. О. и Е. Х. О. на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ….. от 25.04.2017 г. Приел е, че решение № 600 от 23.03.1999 г. на ПК-В. няма конститутивно действие за правото на собственост на ответниците, тъй като в това решение процесният имот /имотът по т.2/ не е достатъчно индивидуализиран като самостоятелна вещ. Според съда, индивидуализацията на имота е извършена едва през 2012 г., с одобряване на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, съгласно изискването на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /нова- ДВ, бр.98 от 28.10.1997 г./ и чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ /нова- ДВ, бр.122 от 19.12.1997 г./. Поради това е приел, че едва от 2012 г. е започнал да тече давностният срок за придобиване на имота по давност от ищците. Тъй като от 2012 г. до предявяването на иска, а и до момента на постановяване на решението необходимият за придобиването на имота по давност срок от 10 години /чл.79, ал.1 ЗС/ не е изтекъл, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на този имот по давност.
I. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради следното:
1,2,3. Първите три поставени въпроси най-общо се свеждат до разрешаването на по-общия въпрос: дали решенията на поземлената комисия /ОСЗГ/ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху имот в терен по пар.4 и сл.ПЗР на ЗСПЗЗ, постановени в периода след изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр.98 от 28.10.1997 г. до приемането на ал.7 на пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ с изм.ДВ, бр.68, в сила от 30.07.1999 г., имат конститутивно действие за възстановяване на собствеността и дали с тези решения приключва административната процедура по земеделската реституция. По този въпрос в практиката на ВКС, включително и посочената от жалбоподателите, се приема, че постановените в този период решения на ПК /ОСЗГ/ОСЗ/ имат конститутивно действие, ако в тях имотът е описан с граници или по кадастрален, помощен или друг план, така че да може точно да бъде индивидуализиран.
Напълно в съответствие с практиката на ВКС по тези въпроси във въззивното решение е прието, че решение № 600 от 23.03.1999 г. на ПК-гр.В. няма конститутивно действие по отношение на посочения в него имот по т.2, тъй като в това решение процесният имот не е достатъчно индивидуализиран като самостоятелна вещ. В решението е посочено, че се признава правото на собственост на наследниците на И. С. Т. върху нива с площ от 6 дка, която по плана на стари имотни граници на м.“Б.-север“ /„Т.“/ обхваща част от имот № …., а по комбинирания план на м.“Б.-север“ от 1997 г. обхваща следните имоти или части от тях: …., ….., ….., ….., ….., ….., …., …., ….., ….., ….., ….., ….. . От решението не става ясно кои точно части от посочените имоти са възстановени. Към решението липсва и скица, чрез която би могъл да се индивидуализира възстановения имот.
4. По четвъртата група поставени въпроси също няма противоречие на решението с посочената от касаторите практиката на ВКС:
4.1. В посоченото Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че при оспорване на констативен нотариален акт по чл.587 ГПК не се открива производство по оспорване по чл.193 ГПК. Оспорването на такъв констативен нотариален акт може да стане чрез предявяване на иск за собственост или по възражение на ответника по предявен иск за собственост. При такова оспорване в тежест на насрещната страна, ако не разполага с документ за собственост, е да докаже оспорването на констативния нотариален акт. Когато и двете страни по делото разполагат с констативни нотариални актове, всяка от тях следва да докаже правата си.
Напълно в съответствие с това тълкувателно решение, в обжалваното решение, макар и не изрично, е прието, че още в отговора на исковата молба, заявявайки права, които изключват правото на ищците да придобият процесния имот по давност, ответниците фактически са оспорили представения от ищците констативен нотариален акт № ….. от 03.10.2014 г. В съотвествие с приетото в това тълкувателно решение съдът е разпределил доказателстветната тежест и с оглед събраните по делото доказателства е преценил, че оспорването на легитимиращото действие на констативния нотариален акт на ищците е доказано.
4.2. В представеното от касаторите решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр.д.№ 1147 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че при оспорване в исково производство на правото на собственост, признато със съставен по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт, съдът не може да достигне до изводи, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са опровергани само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка. Съдът може да приеме, че удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а и от там, че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител на признатото с акта право на собственост само ако след направеното в исковото производство оспорване както на осъществяването на придобивното основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта.
Обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС. Напротив, в съответствие с него въззивният съд е достигнал до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност в полза на ищците, направени в нотариален акт № ….. от 03.10.2014 г., са опровергани, не на базата на обсъждането само на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка, а след обсъждане на всички представени по делото доказателства. Съдът е приел, че удостовереното с констативния нотариалния акт № ….. от 03.10.2014 г. правно основание /придобивна давност/ не се е осъществило именно с оглед обстоятелството, че ответниците са доказали свои права върху процесния имот, които изключват възможността към 03.10.2014 г., а и към настоящия момент ищците да придобият правото на собственост върху спорния имот по давност.

II. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд: няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за собствеността и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Варненския окръжен не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1800 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 410 от 03.04.2019 г. по в.гр.д.№ 182 от 2019 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.

ОСЪЖДА И. К. Б. и С. М. Б. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис …., чрез адв.Е. Д. да заплатят на А. О. О. и Е. Х. О. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. …., чрез адв.В. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top