3
определение по гр.д.№ 4997 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 20.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4997 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Туристическо дружество „Орлите“- [населено място] срещу решение № 163 от 15.05.2015 г. по в.гр.д.№ 153 от 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, III състав, с което е потвърдено решение № 329 от 01.12.2014 г. по гр.д.№ 51 от 2014 г. на Радомирския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу [община] установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за следния недвижим имот: туристическа хижа „Орлите“, построена през 1935 г., реконструирана през 1974 г. и впоследствие достроявана и пристроявана, с обща застроена площ от 320 кв.м., находяща се в [населено място], отдел № 159, подотдел № 11 с площ 17,875 дка, който е част от имот с № 000096 от КВС на [населено място] с площ от 513,140 дка, състояща се от два етажа със смесена конструкция /дървен гредоред и бетонова плоча/, представляваща на първи етаж- две столови, кухня, тоалетна, умивалня, леглова база от 12 легла, офис и две открити тераси от по 60 кв.м. и на втори етаж- леглова база от седем стаи с 38 легла и зала с камина.
В жалбата се твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена от касатора задължителна и незадължителна съдебна практика: решение № 884 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1453 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение от 01.10.2010 г. по гр.д.№ 216 от 2010 г. на Районен съд- Гълъбово. Освен това, според касатора, произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор пълномощникът на ответника по жалбата [община] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС в касационната жалба или в нарочно изложение към нея касаторът е длъжен да посочи правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в решението по конкретното дело. Ако такъв въпрос не бъде посочен, касационното обжалване не се допуска. ВКС няма право сам за поставя и разглежда такива въпроси, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съгласно приетото в т.4 от същото тълкувателно решение, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма.
В настоящия случай, в касационната жалба и в изложението за допускане на касационно обжалване пълномощникът на жалбоподателя не е посочил нито конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито е обосновал защо според него е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд- коя конкретна приложима към спора правна норма е непълна или неясна или кои промени в законодателството или в обществените условия налагат промяна на утвърдената съдебна практика по делата за установяване на собственост. Поради това и само на това основание касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като не е налице противоречие между посочените решения /решение № 884 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1453 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение от 01.10.2010 г. по гр.д.№ 216 от 2010 г. на Районен съд-Гълъбово/ и обжалваното решение. Както в горепосочените решения, така и в обжалваното решение е прието, че съгласно чл.2, ал.3 З. /отм./ не са общинска собственост сгради, построени преди 13.07.1991 г. с труд и средства на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел. С обжалваното решение искът е отхвърлен, не защото според съда такива сгради са собственост на общините, а защото ищецът Туристическо дружество „Орлите“- сдружение с нестопанска цел- не е доказал, че процесната сграда е построена с негови труд и средства. Тоест, няма различно решаване на правен въпрос, а се касае за различни решения с оглед различната установена по различните дела фактическа обстановка.
Поради изложеното касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът е длъжен и следва да бъде осъден да заплати на ответника [община] направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1640 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163 от 15.05.2015 г. по в.гр.д.№ 153 от 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, III състав.
ОСЪЖДА Туристическо дружество „Орлите“- [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис № 1, чрез адв.С. И. да заплати на [община]- [населено място], пл.“Свобода“ № 20 на основание чл.78 ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 1640 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.