3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
гр. София, 20.09.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4998 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „А. М.“ [населено място], против определение, взето в съдебно заседание от 26.06.2013 г. по в. гр. д. № 407/2013 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството до приключване на адм. д. № 1819/2013 г. по описа на Върховен административен съд, III-то отделение.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба не взима становище.
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното определение е постановено спиране на въззивното производство по делото, до приключване на адм. дело № 1819/2013 г. по описа на ВАС, III отд., което е образувано по жалба на редица лица, като е атакуван § 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129/26.06.2012 г. Съдът е посочил, че атакувания § 9 от горепосочения подзаконов нормативен акт е правното основание на заповедта за уволнение на ищеца, по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1т. 1-3 КТ , като нейната законосъобразност е във връзка със законосъобразността на § 9, т. е. изходът от висящото производство пред ВАС е в пряка и непосредствена зависимост с изхода на настоящия правен спор.
Видно от данните по делото, ищецът е предявил срещу А. „М“ при МФ, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, с искане да се признае уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Съгласно заповед на Д. на А. „М“, издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, във връзка с § 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с постановление № 129/2012 г. на МС, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Следователно, налице е заповед на работодателя, издадена на посоченото основание, с която е прекратено трудовото правоотношение, като с предявения иск се оспорва законността на уволнението пред съда.
Висящото пред Върховен административен съд административно производство по горепосоченото административно дело, има за предмет оспорване на подзаконов административен акт- в случая цитирания § 9 от ПЗР на Наредбата на прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с горепосоченото ПМС, на основание чл. 146 от АПК, което производство при приключване с постановяване на решение, същото съгласно чл. 193, ал. 2 АПК има действие по отношение на всички. В настоящия случай оспорената разпоредба от цитирания подзаконов нормативен акт, при постановено евентуално решение за отмяна се смята отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение – член 195, ал. 1 АПК, като от този момент нататък възникналите правоотношения, породени с тази уредба, престават да се регулират по предвидения в отменения подзаконов нормативен акт начин. Ето защо, преуреждането на регламентираните в този подзаконов акт правоотношения, не са свързани с породените и реализирани такива, преди настъпването им, при действието на отменените разпоредби на този акт, поради това че отмяната им няма обратно действие. При това положение не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на която се позовава въззивният съд в обжалваното определение, което следва да се отмени като незаконосъобразно и делото се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение, взето в съдебно заседание от 26.06.2013 г. по в. гр. д. № 407/2013 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството по в. гр. д. № 407/2013 г. по описа на Окръжен съд – Хасково до приключване на адм. д. № 1819/2013 г. по описа на Върховен административен съд, III-то отделение.
Делото да се върне на Окръжен съд – Хасково, за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.