О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
гр. София, 26.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 1969 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Алианц Банк България” АД, [населено място], срещу определение № 141 от 29.05.2018г. по т. д. № 1248/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.4 и ал.2 ЗМТА на арбитражно решение от 12.11.2015г. по в.арб.д. № 416/ 2014 на Арбитражния съд при БТПП.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, чиято неправилност се извежда на плоскостта на твърдението, че нищожността на арбитражното решение може бъде предявена безсрочно, с оглед разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗМТА, която определя срок само по отношение на искането за отмяна на това решение. Налице е позоваване на разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК, съдържаща забрана за издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни арбитражни решения, както и на чл.270, ал.2 ГПК, предвиждаща, че нищожността на съдебното решение може да бъде предявена по исков ред безсрочно. Сочи, че арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитруем, поради което решението е нищожно. Поддържа се, че защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а защитата по чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Ако защитата е преминала във втория стадий след измененията на чл.19, ал.1 ГПК вр. пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК (ДВ бр.8/2017г.), ВКС следва служебно да констатира нищожността при наличие на неарбитруемост на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне исковата молба по чл.47 ЗМТА, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че съобразно представените от ищеца доказателства, арбитражното решение му е връчено на 20.11.2015г., поради което 3 – месечният преклузивен срок за отмяна по чл.48, ал.1, изр.1 ЗМТА е изтекъл на 20.01.2016г., поради което подадената искова молба по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА на 12.04.2018г. е просрочена. По отношение на обективно съединения иск по чл.47, ал.2 ЗМТА за прогласяване на нищожността на същото арбитражно решение от 12.04.2015г. на АС на БТПП по арб.д. № 416/2014г. като постановено по неабритруем спор, също е прието, че искът е недопустим по съображения, че разпоредбата на която той се основава е в сила от 27.01.2017г. и тя няма обратно действие към приключените арбитражни производства по арг. на пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.8/24.01.2017г.).
Определението е правилно.
Със Закона за изменение допълнение на ГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) в чл. 19, ал. 2 ГПК е установена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на пар 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Създадена е и нова алинея 4 на чл. 3 ЗЗП, според която, всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗП, е недействителна. За висящите производства в пар. 6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) е предвидено, че започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП, които следва да бъдат прекратени. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Съгласно т. 3 на решение № 9 от 24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. на Конституционния съд на РБ, защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия – първият е производството пред недържавния арбитражен съд, а вторият е факултативен и представлява защита по реда на чл.47 ЗМТА пред държавния съд. Съобразявайки посочената двуфазност на арбитражния процес, висящо производство по см. на пар. 6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) е налице и когато първият стадия е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.), но при неизтекъл срок на защита по чл.48, ал.1 ЗМТА, след влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА защитата премине във втория стадий. Настоящият случай не попада в очертаната хипотеза, тъй като срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА е изтекъл на 20.01.2016г., поради което липсва висящ арбитражен процес по см. на пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.). Ето защо, по отношетние на атакуваното арбитражно решение не намира приложение новото основание за неарбитруемост на спора. Правилен е изводът на първия състав на ВКС, че доколкото искът по чл.47, ал.2 ЗМТА се основава на него, искът е недопустим, тъй като противното би означавало да се придаде обратно действие на разпоредба, за която законът не предвижда това.
Неоснователно е и позоваването на новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл.47, ал.2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, но само ако те покриват критерия за нищожност по чл.47, ал.2 ЗМТА, съобразно изложените по-горе съображения.
Предвид изложеното, определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 141 от 29.05.2018г. по т. д. № 1248/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.