Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 26.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 4132 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. Д. срещу решение № 975/18.05.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 952/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Кюстендилски окръжен съд /КОС/ е предявен иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК от [фирма] срещу [фирма] за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 20000 евро – вземане по запис на заповед, издаден на 02.11.2009 г. от В. К. К. в качеството му на пълномощник на [фирма] в полза на [фирма]. Искът е отхвърлен от КОС, чието решение е отменено от САС и е постановено друго, уважаващо иска. САС е приел, че лицето В. К., като представител на [фирма] няма качеството на търговски пълномощник по смисъла на чл.26 ТЗ – липсват твърдения и доказателства да представлява търговското дружество – издател на записа на заповед срещу възнаграждение, следователно той не е търговски, а обикновен пълномощник и установените в чл.26 ал.2 ТЗ ограничения на представителната власт не намират приложение за неговите действия. В текста на пълномощното на К. няма изрична забрана да сключва договори за заем или издаване на записи на заповед, има ограничения във връзка с действията на разпореждане с вещни права на дружеството, които не са относими към спора. САС е приел, че подписаният запис на заповед от пълномощник К. е породил действие за представлявания търговец. По делото е представен договор за заем между [фирма] и [фирма], представляван от К. за 20000 евро и съгласно чл.11 от него връщането на заема е обезпечено със запис на заповед. Предоставянето на заема е потвърдено от ССЕ – при касатора е постъпила сумата и е отразена в счетоводството му. САС е приел за недоказано възражението на ответника, че пълномощникът К. е действал в негова вреда, поради което и съгласно чл.40 ЗЗД договорът не произвежда действие. Прието е недоказано увреждане при съвкупна оценка на доказателствата, които не създавали убеждение за такова при сговор между пълномощника и третото лице. Прието е, че каузалното задължение за обезпечение, на което е издаден записът на заповед е валидно възникнало и не е било погасено към момента на издаване на заповедта за изпълнение, с оглед на което предявеният установителен иск е основателен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „Лицето, упълномощено от търговеца писмено с нотариална заверка на подписа да представлява търговеца и извършва от негова име и за негова сметка посочените в пълномощното действия в кръга на търговската му дейност има ли качеството на търговски пълномощник без значение от финансовите отношения между него и търговеца?” 2. „Кое е определящо за вида на упълномощаването – търговско или гражданско: качеството на упълномощителя и обема и вида на представителната власт, както и формата на пълномощното, или наличието или не на договор за уреждане правоотношенията между търговеца и пълномощника?” 3. „Важи ли за обикновения пълномощник ограниченията на правомощията му по чл.26, ал.2 от ТЗ при издаване на запис на заповед от името и за сметка на упълномощения?” 4. „От какво се определя обема на представителната власт на обикновения пълномощник – от изрично посочените в пълномощното правомощия или от изрично забранените му такива?” 5. „Пълномощникът има ли право да извършва всички действия от името и за сметка на представлявания, освен тези, които изрично са му ограничени в пълномощното, или има право да извършва само действията, за които изрично е упълномощен?”
Така поставените въпроси са във връзка със спора, но са фактологично обусловени и за разрешението им не е налице допълнителен критерий за селекция. В постоянната съдебна практика фигурата на търговския пълномощник се разглежда като лице, упълномощено да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. В този смисъл са и изводите на САС, мотивирани с разпоредбата на чл.26 ТЗ, както и цитирана практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, с която разрешението от САС не е в противоречие. Всички поставени от касатора въпроси касаят обхвата на представителната власт на В. К. К., представляващ търговеца с приложеното по делото пълномощно и в този смисъл са фактологично обусловени. Дали е налице договор за уреждане на правоотношенията между търговеца и пълномощника или не, е въпрос на наличие или липса на конкретни доказателства за това, каквито в случая няма. В съответствие с цитираната съдебна практика САС е извършил конкретна преценка на представеното пълномощно и обема на представителната власт, с оглед на което е приел, че лицето К. е действал като обикновен пълномощник, за който не важат ограниченията по чл.26 ал.2 ТЗ, а вписаните ограничения в даденото пълномощно. При така поставените фактологично обусловени въпроси, в какъвто смисъл са и дадените от САС разрешения, не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК – не е налице противоречие в правните изводи на САС и цитираната съдебна практика на ВКС, доколкото се касае за обективно различни казуси при различно установени факти, нито се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 975/18.05.2013 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 952/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] ет.2 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, направени разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.