О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
гр.София, 28.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1953/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на В. К. Х. – ищец и на М. Х. Д., Г. М. Д. и А. М. Д. – ответници, за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 641/ 02.12.2014 г. по гр.д.№ 999/ 2014 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 1466/ 2014 г. и като краен резултат ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 6 120 лв – невърнат заем по договор от 21.05.2008 г. със законната лихва от 21.02.2014 г., а е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата 6 242,40 лв – неустойка за забавено изпълнение по същия договор.
В. К. Х. обжалва въззивното решение в частта, отхвърлящо иска за неустойка, а М. Х. Д., Г. М. Д. и А. М. Д. го обжалват в частта, уважаваща предявения иск за връщане на заета сума.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.2 ГПК касаторът – ищец повдига процесуалноправния въпрос допустимо ли е въззивният съд да отхвърли иска като недоказан по размер, ако е приел, че същият е доказан по основание. Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решения на ІІІ гражданско отделение по гр.д.№ 1242/ 2010 г. и по гр.д.№ 5247/ 2013 г.).
Касаторите – ответници повдигат материалноправния въпрос счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителни действия, предприети въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист. Считат, че въззивният съд разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС (решения по гр.д.№ 1762/ 2011 г., ІІІ г..о. и по т.д.№ 1025/ 2012 г., І т.о., определение по ч.гр.д.№ 253/ 2011 г., ІV г.о.), както и че същият се явява от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
ВКС намира жалбите за допустими, а исканията на и на двете срещупоставени страни за допускане на касационно обжалване – за основателни.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е сключил на 21.05.2008 г. с наследодателя на ответниците договор за заем, по силата на който му предоставил за ползване 6 120 лв. Уговорена била неустойка за забава – по 0,5 % дневно. Заетата сума не била върната на падежа, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу наследодателя на ответниците и по негово искане било образувано изпълнително производство. Дължимите по заповедта за изпълнение суми били събрани принудително, като последното изпълнително действие е извършено на 17.04.2010 г. Впоследствие, с влезли в сила съдебни актове, били обезсилени както заповедта за изпълнение, издадена в полза на ищеца, така и изпълнителният лист, а производството по предявения иск за установяване на вземането било прекратено като недопустимо. При тези факти въззивният съд извел от правна страна, че възражението на ответниците за изтекла погасителна давност е неоснователно, макар с прекратяване на производството по предявените искове за установяване на съществуването на вземането и с обезсилване на заповедта за изпълнение да е отпаднал ефектът от прекъсването й по чл.116 ал.1 б.”Б” ЗЗД. Не е отпаднал обаче ефектът от прекъсването на давността с последното действие по принудителното изпълнение, извършено въз основа на обезсилената заповед, а от този момент до предявяване на иска по настоящето дело не са изтекли 5 години. Поради това искът за връщане на заетата сума е уважен, а е отхвърлен искът за неустойка, тъй като ищецът е доказал основанието му, но не и размера на претенцията.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора – ищец процесуалноправен въпрос обуславя обжалваното решение за отхвърляне на иска за неустойка, а освен това даденото разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решения на ІІІ гражданско отделение по гр.д.№ 1242/ 2010 г. и по гр.д.№ 5247/ 2013 г. Поради това в отхвърлящата иска за неустойка част обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
За да мотивира уважаването на иска за връщане на заетата сума, въззивният съд приел, че извършените въз основа на обезсилени заповед за изпълнение и изпълнителен лист действия по принудително изпълнение, прекъсват давността. Поради това и поставеният от касаторите – ответници правен въпрос обуславя решението. Той не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, тъй като нито един от представените три акта на този съд не е постановен по идентичен правен въпрос. Основателно обаче касаторите – ответници поддържат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като ясен отговор законът не съдържа и няма данни за установена практика по прилагането му. Поради това в частта, уважаваща иска за връщане на дадената в заем сума, въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 641/ 02.12.2014 г. по гр.д.№ 999/ 2014 г.
Указва на жалбоподателя – ищец В. К. Х. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 124,85 лв (сто двадесет и четири лева, осемдесет и пет стотинки), в противен случай жалбата му ще бъде върната.
Указва на жалбоподателите – ответници М. Х. Д., Г. М. Д. и А. М. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 122,40 лв (сто двадесет и два лева, четиридесет стотинки), в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: