5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№577
гр. София, 30.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря……………………………………………………. и с участието на прокурора, …………………………………………..като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2129 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК-във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 10192/11.VІІ.2016 г. на софийското [фирма] (в несъстоятелност), подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 2026 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.VІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1429/2016 г. /след повторно разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК/, с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во срещу прекратителното определение № 243/14.І.2016 г. на СГС, ТК, с-в VІ-7, по т. д. № 8957/2012 г.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение – предвид „несъобразяването му със събраните по делото доказателства”, търговецът частен касатор претендира отменяването му, а – под условието на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане „и произнасяне по направените доказателствени искания за допускане на разширена (тройна) съдебно-счетоводна експертиза”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] (в Н.) обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по следните четири правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /предвид липсата на „точна и ясна практика” по същите/:
1./ „Кой е актът, който определя вида на акциите (налични или безналични такива) в дадено АД при противоречие между Устава на същото и данните, съхранявани в [фирма]?”;
2./ „Какъв е видът на акциите в АД при извършена дерегистрация на същото от [фирма] и наличие на акционерна книга?”
3./ „Какъв е редът на защита на длъжника срещу незаконосъобразно проведена публична продан от съдебен изпълнител на акции по реда на чл. 516 ГПК, вместо по реда на чл. 515 ГПК, при направено оспорване относно вида на акциите?”
4./ „Води ли до нищожност на взетите решения на Общо събрание на акционерите съдържанието на формалности в поканата за свикването на такова по смисъла на чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакването за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски – без обаче да се ангажират доказателства, че такива реално са били направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на софийското [фирма] (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Атакуваното въззивно определение е било постановено при повторно разглеждане на делото, след като с определение № 418/17.VІІ.2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, по ч. т. дело № 967/2015 г. първоначалното определение по чл. 130 ГПК за връщане на исковата молба (с вх. № 128338/6.ХІІ.2012 г.) е било отменено.
За да потвърди новото първоинстанционно определение на СГС по чл. 130 ГПК, с което образуваното пред него пр-во по иска с правно основание по чл. 74 ТЗ е било повторно прекратено – предвид установената недопустимост на конститутивната искова претенция на настоящия касатор срещу ответното [фирма]-София, Софийският апелативен съд е приел, че релевантен за изхода на спора по делото правен въпрос е бил този „за статута на ответното дружество – с оглед основанията, посочени в чл. 110 от Закона за публично предлагане на ценни книжа”, констатирайки в тази връзка, че [фирма] не е публично д-во по смисъла на цитираната разпоредба, както и че за периода след неговото преобразуване от ЕООД в АД притежаваните от държавата 95 772 бр. поименни акции /от общо 107 433 бр. такива/ са безналични, без обаче да е било необходимо в Устава на същото да се вписва промяна относно това тяхно естество: по силата на чл. 51, ал. 3 ЗППДОбП (отм.) /в тогава действалата негова реакция до ДВ, бр. 39 от 1998 г./ В резултат е направен решаващия правен извод, че щом през целия период от 22.ІІ.1996 г. до 17.ІХ.2012 г. акциите на ответното [фирма] са били безналични, то единствено компетентен да удостоверява броя и номинала на притежаваните от акционерите такива акции е бил [фирма], оторизиран същевременно и да поддържа книгата на акционерите на същото акционерно д-во, а оттам, че при данните по делото за собствеността на акциите, продадени на физическото лице М. К. от публичния изпълнител /у-ние от 1.VІ.2012 г., както и писмо от 17.Х.2012 г./, надлежно е било опровергано твърдението в исковата молба на търговеца настоящ касатор, че той е имал качеството на акционер в ответното [фирма] към датата на проведеното Общо събрание на акционерите в последното на датата 3.ХІІ.2012 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. На плоскостта на това разяснение въпросите с поредни номера 3 и 4 от изложението на търговеца настоящ частен касатор към жалбата му ще следва да се преценяват като такива с изцяло хипотетичен характер. Докато по отношение на първите два въпроса в същото изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК не се констатира те да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, след като релевирането им не е подкрепено с конкретни доводи на частния касатор за непълнота, неяснота или противоречие в относимите към случая материални закони, цитирани по-горе, нито се поддържа наличие на основана върху неточното им тълкуване съдебна практика, обуславящо необходимост от преодоляването й.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2026 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.VІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1429/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2