Определение №577 от 31.8.2010 по търг. дело №2/2 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 577

С., 31.08. 2010 година

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 2/2010 година

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 436 от 15.10.2009 г. по гр.д.№ 530/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 230 от 20.03.2009 г. по гр.д.№ 2102/2008 г. на Пазарджишкия районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск за сумата 10 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
В касационната жалба се излага оплакване за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е присъждане на неимуществени вреди на юридически лица, без оглед на източника й – договорна или извъндоговорна отговорност. Застъпва становището, че след 1997 г. законодателството на Р. Б. е претърпяло промени в тази насока, като към момента накърняването на доброто търговско име се схваща като проявна форма на неимуществените вреди на ЮЛ и в този смисъл се доближавало до разбирането, че макар и да му са неприсъщи човешките качества, то също може да търпи неимуществена увреда. Конкретизирани са законодателни промени, като в посочения смисъл релевантна според касатора е нормата на чл.631а ТЗ, която допуска в полза на търговец, по отношение на който с влязло в сила решение е отхвърлена подадена срещу него молба на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност да му бъде присъдено обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Извършено е и позоваване на разпоредбата на чл.76а, ал.1 ЗМГО, според която обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
Допустимостта на посочения селективен критерий се обосновава и с прилагането на чл.81 и 82 от Договора за създаване на Е. общност и прилагането на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1/2003 г. на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в посочените по-горе правила от Договора за ЕО и на Регламент № 139/2004 г. на Съвета от 20.01.2004 г. и т.н. и т.н. За разширяване на обема на отговорността и по отношение на неимуществени вреди, търпени от ЮЛ се сочи и хармонизирането на законодателството ни с европейското общностно право, като в тази насока се изтъква изменението на ЗОДВПГ. Позовава се и на решения на Европейския съд по правата на човека, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди, присъдени на ЮЛ – П. за свобода и демокрация-Т., Комингерсол , Б. митрополитска църква и други срещу М. и т.н. и т.н.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
С въззивното решение е прието, че предявения от касатора иск, основан на твърдението, че предприетите от ответника действия – искане пред КЗК за спиране на решението, с което по реда на ЗОП за изпълнител на обществена поръчка с предмет “Доставка на лизинг на 30 броя нови тролейбуси” е определено ТД [фирма] съвместно с [фирма], както и по обжалване на самото решение, които производства, развили се пред КЗК и пред ВАС са довели не само до увеличаване на цената на возилата, но и умишлено му е било попречено да приключи успешно процедурата със спечелилия поръчката търговец, последица от което е не само осуетяване на ефективно осигуряване на нормален транспорт на гражданите, на експлоатационното обновление на возилата, което е предпоставка не само за увеличаване на икономическото състояние на дружеството, но и за търговската му репутация и доброто име на дружеството-ищец е неоснователен. Прието е, че ответникът, който е отстраненото ТД от процедурата по ЗОП не е могло да действа умишлено, нито злонамерено, което само по себе си е достатъчен факт да се счете иска за неоснователен. Споделен е и довода, че макар и ЮЛ в някои случаи да търпи неимуществени вреди, те винаги имат своя имуществен израз, но според въззивният съд не това е основният аргумент срещу основателността на иска, като основно съдът е акцентирал върху правото на всеки субект, било той ФЛ или ЮЛ да може да защити накърнените си граждански права, както е във всяка демократична правова държава. Т.е да може този субект свободно да се обърне към съда, без да носи други последици освен тези за разноските. Поставянето на граница според съда между “упражняване на права” и “злоупотреба с права” е деликатна и важна дейност, защото преминаването в една или друга посока би могла да доведе както до създаване на препятствие за упражняването на тези права, така и до създаване на препятствие за упражняване на гарантирани права ( чрез страх от последиците при упражняване), така и до нежелано упражняване на права, което не води до защита на субектите, а до накърняване на чужди права. Поради изложеното съдът е изтъкнал, че без значение е дали ще се приеме субективната или обективната теория за “злоупотреба с право”, то преценката винаги следва да е конкретна и най-общо да се държи сметка дали е налице преминаване на границата на субективното право, т.е. дали е налице разминаване между целта, за постигането на която това право е признато и целта, за която то действително се използва.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Действително в същото е застъпено становището, че въпросът допустимо ли е да се присъждат неимуществени вреди на юридически лица се нуждае от законодателно разрешение, респ. от тълкуване и разясняване от съдебната практика, но не този е въпросът, обусловил изхода на спора. Настоящата инстанция намира, че съжденията в съобразителната част на решенето, посветени на въпроса за границата между упражняването на субективните права и на злоупотребата с тях и поставения акцент върху деликатната дейност по разграничаването им въз основа на конкретните факти за всеки отделен случай не следва да се разглеждат изолирано, а в контекста на направения с него извод, че юридическото лице не е деликтоспособно, тъй като то не би могло да действа нито умишлено, нито злонамерено, а злоупотребата с право може да се осъществи само умишлено, като по този начин въззивният съд по същество е отрекъл наличието на вината като съществен елемент от фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД, приложима в случаите, в които злоупотребата с право се е превърнала в непозволено увреждане.
Следователно, решаващите изводи на въззивния съд относно основателността на предявения от юридическо лице иск за обезщетение за неимуществени вреди не са обусловени от поставения от касатора правен въпрос и в този смисъл той не е основополагащ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, обстоятелство, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 436 от 15.10.2009 г. по гр.д.№ 530/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top